РуЛиб - онлайн библиотека > Йовков Йордан > Классическая проза > Шутият вол
Шутият вол. Йовков Йордан - читать в Рулиб

Шутият вол

Автор: Йовков Йордан

Жанр: Классическая проза

Серия: Ако можеха да говорят [10]

Язык книги: болгарский

Оцени!
СКАЧАТЬ КНИГУ:

в формате FB2   СКАЧАТЬ

в формате RTF   СКАЧАТЬ

в формате TXT   СКАЧАТЬ

в формате HTML   СКАЧАТЬ

ЧИТАТЬ ОНЛАЙН

Описание книги «Шутият вол»

Йордан ЙовковШутият вол

Докато чичо Митуш и Аго се хранеха отвън на сундурмата, наблизо, на пет-шест крачки от тях, беше застанал Комура — един едър, кокалест вол, наполовина черен, наполовина сив. Той беше с къси, обърнати назад рога, които наспроти неговата големина бяха малки, затуй изглеждаше като да е шут. Без да се мръдне, като истукан, той си преживяше спокойно, а очите му бяха все в чича Митуша и Аго.
— Гледай, гледай Комура — каза чичо Митуш. — Дъвче си дъвка и, шут не шут, мисли се за хубавец. Добре, че няма рога. Добре, че господ на бодлива крава рога не дава, а то, какъвто е борец, света щеше да съсипе. — Чичо Митуш се усмихна повече и продължи: — В Преславско — аз съм живял там — хората въдят биволи, едри, големи биволи, пък и вино много имат, нали са все лозари. Те, понякогаж, ще вземат, ще напоят биволите с вино, ще им дадат да изпият по една кофа, па ще ги изкарат на мег ...

На нашем сайте имеется возможность качать книгу «Шутият вол» в формате fb2, html, txt, rtf, epub, mobi, pdf читать книгу он-лайн. У нас вы можете увидеть отзывы тех, кто прочитал эту книгу и узнать их впечатления. В интернет-магазине нашего партнёра вы можете заказать и прочитать бумажную версию книги.

ОТЗЫВЫ ЧИТАТЕЛЕЙ

name:
Оцени!

ПОХОЖИЕ КНИГИ

0.0
(0)
Елин ПелинСтарият волВсякога, когато си спомня за детинството, за топлото домашно огнище, за родното селце, кацнало на високото право срещу слънцето, за малката рекичка, при която си играехме, в...
0.0
(0)
Йордан ЙовковБялата алашаРаботата на кладенеца се повтаряше, беше една и съща: макарата скриптеше остро, високо, като че се оплакваше; из кладенеца, черно като змия, изплетено от кожени ремъци,...
0.0
(0)
Йордан ЙовковНощен гостБеше рано, един-два часа, докато съмне Чичо Митуш и Митко влязоха в големия агъл, дето бяха овцете, но ннщо не можеше да се види. Малко по малко очите им свикнаха на тъмнината:...
0.0
(0)
Йордан ЙовковДивачкаЕдин бял гъсок — бял отдолу, от човката чак до опашката, но с леки пепеляви петна по гърба и по крилата — стои под салкъма, близо до каменното корито, в което наливат вода за...
0.0
(0)
Йордан ЙовковНов огън„Где съм виждала тоз човек? Где“ — питаше се Галунка, като гледаше и с любопитство, и със страх белобрадия стар турчин — а той наистина беше един особен, чудноват човек, — с...

ДРУГИЕ КНИГИ АВТОРА

0.0
(0)
Йордан ЙовковСкитникътОт три-четири деня Дафин се промъкваше към Белица и, също като някой вълк-единак, заобикаляше селата и вървеше направо през къра. Ядосваше се, като си спомняше как всички, които...
0.0
(0)
Йордан ЙовковМораНа Сираковата мелница се случи голяма навалица. И колкото Давид Кьосето от Чифуткуюсу беше спокоен и решен да дочака реда си, когато доде вече, толкоз неговият другар Рафаил беше...
0.0
(0)
Йордан ЙовковСенебирските братяОт своята вятърна мелница, спряла сред маранята и отпуснала крила като болна птица, дядо Щерю гледаше към двете самотни дървета на юг и мислеше за двамата сенебирски...
0.0
(0)
Йордан ЙовковПаметният денНашата дружина (2. от 41. полк) трябваше да иде в с. Шахлии да вземе оттам и да придружи обратно до бивака едно артилерийско отделение. Рано сутринта на 5 октомврий, няколко...
0.0
(0)
Йордан ЙовковСкитникНа вратата, от самия праг, надничаше едно куче, чакаше някого и радостно въртеше опашка, като ту наостряше уши, ту се слагаше живо, като че искаше да скочи. Излезе чичо Митуш с...