РуЛиб - онлайн библиотека > Йовков Йордан > Классическая проза > Първескиня
Първескиня. Йовков Йордан - читать в Рулиб

Първескиня

Автор: Йовков Йордан

Жанр: Классическая проза

Серия: Ако можеха да говорят [21]

Язык книги: болгарский

Оцени!
СКАЧАТЬ КНИГУ:

в формате FB2   СКАЧАТЬ

в формате RTF   СКАЧАТЬ

в формате TXT   СКАЧАТЬ

в формате HTML   СКАЧАТЬ

ЧИТАТЬ ОНЛАЙН

Описание книги «Първескиня»

Йордан ЙовковПървескиня

Марин измъкна от руклата едно късо, по-гладко и по-тънко дърво и колкото да не е с голи ръце, мушна го под мишницата си. Двамата с Ерофима те излязоха от чифлика. Всеки държеше в ръцете си по комат хляб, който Галунка им беше дала, и както вървяха, поотчупваха си и ядяха.
Сърдити бяха и двамата — Васил ги изпращаше да търсят една телица. Тя скоро щеше да се тели и снощи, като си дойдоха говедата, нея я нямаше. Говедарят, какъвто си беше смахнат и слабоумен, вика, вика, но нищо не можа да му се разбере — ни де е телицата, ни какво е станало с нея. Марин и Ерофим се ядосваха не само че ги караха да вършат работа, която не беше тяхна (говедарят беше изгубил телицата, той трябваше да си я намери), но им беше мъчно, че Васил рано-рано дойде в дама, нахвърли се отгоре им, нахока ги, наскърби ги.
— Какво стоите, какво се потривате? — беше се развикал той. — Вървете да т ...

На нашем сайте можно читать книгу «Първескиня» в формате fb2, html, txt, rtf, epub, mobi, pdf или читать онлайн. Здесь можно обратиться к отзывам читателей, уже знакомых с книгой, и узнать их мнение. А в магазинах партнёров заказать бумажную версию книги.

ОТЗЫВЫ ЧИТАТЕЛЕЙ

name:
Оцени!

ПОХОЖИЕ КНИГИ

0.0
(0)
Йордан ЙовковБялата алашаРаботата на кладенеца се повтаряше, беше една и съща: макарата скриптеше остро, високо, като че се оплакваше; из кладенеца, черно като змия, изплетено от кожени ремъци,...
0.0
(0)
Йордан ЙовковНощен гостБеше рано, един-два часа, докато съмне Чичо Митуш и Митко влязоха в големия агъл, дето бяха овцете, но ннщо не можеше да се види. Малко по малко очите им свикнаха на тъмнината:...
0.0
(0)
Йордан ЙовковВиелицаШейната се бухна в една пряспа и затъпа. Аго слезе, поутъпка снега наоколо, поведе конете и ги изкара на чисто място. След туй пак се качи. Захария се чудеше отгде Аго взема тия...
0.0
(0)
Йордан ЙовковНов огън„Где съм виждала тоз човек? Где“ — питаше се Галунка, като гледаше и с любопитство, и със страх белобрадия стар турчин — а той наистина беше един особен, чудноват човек, — с...
0.0
(0)
Йордан ЙовковПоследна срещаСлучи се най-лошото: Захария продаде чифлика. Онова, което само се шепнеше и кое му вярваха, кое не, най-после стана. Един гражданин, един „праматарин“, какъвто беше...

ДРУГИЕ КНИГИ АВТОРА

0.0
(0)
Если бы они могли говоритьВСЯК СВОЕ ИМЯ ЗНАЕТ Как раз на Новый год Васил праздновал свои именины. Он служил в поместье поваром, был человеком уважаемым, а потому и решили устроить ему именины...
0.0
(0)
Йордан ЙовковЕдин есенен денКато му дотегна да стои в задименото кафене между случайните си другари, надошли в София, като него кандидати за държавен изпит; като му омръзна да слуша отегчителните им...
0.0
(0)
Йордан ЙовковЖенско сърцеЗа сина си Илия, откакто забягна от село, пет-шест години дядо Георги беше слушал само лоши работи, но най-после чу и нещо добро: Илия го видели в града, минал бил наскоро...
0.0
(0)
Йордан ЙовковБащаПод леката завивка на синкавия дим събуждаше се вече малкото село, оживяваше и шумеше, сякаш кошер работни пчели. Лениво и с болезнен шум се издигаха и падаха дългите греди на...
0.0
(0)
Йордан ЙовковНощен гостБеше рано, един-два часа, докато съмне Чичо Митуш и Митко влязоха в големия агъл, дето бяха овцете, но ннщо не можеше да се види. Малко по малко очите им свикнаха на тъмнината:...