РуЛиб - онлайн библиотека > Йовков Йордан > Классическая проза > По жицата
По жицата. Йовков Йордан - читать в Рулиб

По жицата

Автор: Йовков Йордан

Жанр: Классическая проза

Серия: Вечери в Антимовския хан [8]

Язык книги: болгарский

Оцени!
СКАЧАТЬ КНИГУ:

в формате FB2   СКАЧАТЬ

в формате RTF   СКАЧАТЬ

в формате TXT   СКАЧАТЬ

в формате HTML   СКАЧАТЬ

ЧИТАТЬ ОНЛАЙН

Описание книги «По жицата»

Йордан ЙовковПо жицата

Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна селянина: по червения елек се познаваше, че е от торлаците, откъм Делиормана. Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли сиромах се е родил — и това си личеше: ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът му оръфан, потурите — също. Беше бос. Инак, да го гледаш — човек планина, но Моканина набързо го претегли в ума си и реши, че е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват.
Селянинът поздрави, измънка нещо като „как сте, добре ли сте“, но явно беше, че мисли за друго и друга грижа има в очите му. И като погледна някъде напред и посочи с ръка, той попита не е ли на тая страна селото Манджилари и колко път трябва да и ...

На нашем сайте имеется возможность качать книгу «По жицата» в формате fb2, html, txt, rtf, epub, mobi, pdf читать книгу он-лайн. У нас вы можете увидеть отзывы тех, кто прочитал эту книгу и узнать их впечатления. В интернет-магазине нашего партнёра вы можете заказать и прочитать бумажную версию книги.

ОТЗЫВЫ ЧИТАТЕЛЕЙ

name:
Оцени!

ПОХОЖИЕ КНИГИ

0.0
(0)
Йордан ЙовковСенебирските братяОт своята вятърна мелница, спряла сред маранята и отпуснала крила като болна птица, дядо Щерю гледаше към двете самотни дървета на юг и мислеше за двамата сенебирски...
0.0
(0)
Йордан ЙовковИзмамаКато се надигна и погледна през плета, Лазар Бодура видя, че по пътя между нивите вървеше голяма покрита каруца и идеше насам. Тя беше доста далеч, но Бодура позна, че е Христо...
0.0
(0)
Йордан ЙовковИманеОт време на време болната се изправяше на леглото си и се поозърташе наоколо си. Очите й гледаха издълбоко, черни, пламнали, погледът й беше тежък, зъл. Виждаше все същото: двете й...
0.0
(0)
Йордан ЙовковБаща и синМатаке от Преселци, един от най-богатите селяни по тия места, се връщаше от Балчик, дето беше ходил на скеля. Като навлезе в къра и зад него се скриха и морето, тъмно като...
0.0
(0)
Йордан ЙовковЧастният учителЩом пътят отмина края на лозята, изви между двете старовремски могили и заслиза надолу, пред очите на Палазова се откри цялото Антимово, разхвърляно, пъстро, полузатулено...

ДРУГИЕ КНИГИ АВТОРА

0.0
(0)
Йордан ЙовковПесента на СолвейгВ пет часа тая вечер младата, току-що излязла па сцената виолонистка даваше втория си концерт. И вкъщи, освен родителите, добродушни хора, вдетинени почти в семейната...
0.0
(0)
Йордан ЙовковСватбата на Василена— Е, Аго, харесваш ли ми годеника?Василена почака, но разбра, че Аго не иска да и отговори, и се обърна пак тъй, както беше си стояла, като по-близко се притисна до...
0.0
(0)
Йордан ЙовковПлатеноТодор Опрев, един от богатите селяни, за когото казваха, че бил имал „сухи“ пари, прибираше надвечер добитъка си и от час на час по се ядосваше: конете, кравите и телетата,...
0.0
(0)
Йордан ЙовковПрез чумавото„Божием попущением тое летоудари една чума напрасно, и запали вся земя,в касабите, и селата. Не оста чисто ни едно село,грех ради наших!“Стар летописЧу се, че в долните...
0.0
(0)
Йордан ЙовковСтари хораЗащо в таквоз хубаво време — мислеше си дядо Васил, седнал на вратата на кръчмата си, — когато човек, слава богу, е добре и е здрав, и му е леко, отведнаж, без да има защо, ще...