Читаем онлайн «Рицарят на Шалион» 179 cтраница
„да“, царина, от цялото ми сърце. Макар и без сънища, които да ми посочат пътя. Е, най-вече без сънища, които да ми посочат пътя. Всъщност вече не съм толкова сигурен, че ги искам. — Поколеба се, после добави с копнеж, който никак не се връзваше с казаното дотук: — Казахте… наистина сте го видели лице в лице, насън? В истински сън?
— Да. — Иста се усмихна. — Единия път Той използва твоето лице, за да ми говори. Изглежда, Някой смята, че не си недостоен да носиш Неговите цветове, просветени, и на свой ред да носи за кратко подобието на твоята плът.
— О! — Ди Кабон примигна, докато обмисляше думите й. — Така ли? Наистина? Мили боже! — Примигва още известно време. Когато си тръгна, устата му още зееше.
След вечеря, когато слънцето залезе и бели звезди се провиждаха в кобалтовото небе над каменния двор, лорд Илвин се качи по стълбите и почука на вратата на Иста. Лис го пусна във външната стая, като приклекна приятелски. С израз на дълбоко недоумение, той протегна ръцете си към Иста. — Виж. Бяха на кайсиевото дръвче в двора при портата. Видях ги преди малко, на минаване оттам. Лис надникна. — Кайсии. Не е чудно да са там… нали? — Тя се поколеба. Плодовете бяха големи и с наситен цвят, тъмнозлатисти и порозовели тук-там. Иста се наведе да ги погледне и ноздрите й се издуха от аромата им. — Миришат страхотно. — Да, но… не им е сезонът сега. Майка ми е посадила дръвчето, когато съм се родил, а бадемовото — когато се е родил Арис. Знам кога зреят — цял живот съм ги гледал да цъфтят и узряват. Остават два-три месеца дотогава. Още има цветове, макар че половината листа са окапали. Тези двете се криеха между малкото останали листа — като нищо можеше и да не ги видя. — Как са на вкус? — Побоях се да ги опитам. Иста се усмихна. — Може и да са извън сезона си, но едва ли вещаят беда. По-скоро са дар. Нищо им няма. — Отвори с крак вратата към вътрешната стая. — Влизай. Хайде да ги опитаме. — Ъъъ — обади се Лис. — Мога да не ви се пречкам пред погледа, ако оставите вратата отворена, но не виждам как бих могла да си запуша ушите. Иста кимна на Илвин към вътрешната стая. — Би ли ни извинил за момент? С лека усмивка на уста, той й се поклони официално и мина през прага. Иста затвори вратата след него и се обърна към Лис. — Май още не съм ти обяснила за другия набор от правила, с които трябва да се съобразява една дискретна придворна дама… Сега го направи, ясно, кратко, но без да излиза от рамките на добрия тон. Очите на Лис заискриха като звездите навън, докато я слушаше внимателно. Иста посрещна с облекчение, но не и с изненада факта, че Лис нито се смути, нито се шокира. Не беше очаквала да се ентусиазира толкова обаче. А ето че се намери в стаята и вратата се хлопна решително зад гърба й, още преди да е приключила с обясненията. — Май ще ида да поседна на стълбите за малко, скъпа царина — чу се приглушеният глас на Лис. — Там е по-хладно. Май ще ми се прииска да поседя там доста дълго. След миг Иста чу външната врата да се затваря. Очите на Илвин се бяха присвили от мълчалив смях. Подаде й едната кайсия. Тя я взе и ръката й се отдръпна леко, когато пръстите им случайно се докоснаха. — Е — каза той и вдигна своята кайсия към устните си. — Да бъдем смели тогава… Тя също отхапа. На вкус кайсията беше толкова чудесна, колкото на вид и на мирис, и въпреки опитите на Иста да запази приличие, скоро сокът потече на вадички от устата й. Тя вдигна ръка да го избърше. — О, виж какво стана… — Чакай — каза той и пристъпи към нея. — Дай да ти помогна. Целувката се проточи, докато ухаещите му на кайсия пръсти си играеха приятно с косата й. Когато спряха, за да си поемат дъх, тя отбеляза: — Винаги съм се бояла, че само с божествена намеса ще си намеря любовник… Излиза, че съм била права в това отношение. — Ох, погледни се, горчиво-сладка Иста. Светица, магьосница, вдовстваща царина на цял Шалион-Ибра, говориш си с богове, когато не ги ругаеш — един мъж трябва да е маниакално неустрашим дори да си помисли за теб по този груб начин… Което е добре. Защото ще намали броя на съперниците ми. Нямаше начин да не се разкикоти. Чу се и се разсмя, щастлива и най-вече крайно изненадана. Той вкуси и смеха й, сякаш бе някаква родена от чудо кайсия. „А аз се страхувах, че няма да знам как да направя това“. Сторил й се бе висок и великолепен в черното изящество на туниката, панталоните и ботушите си, но изглеждаше дори по-добре без тях, помисли си Иста и го дръпна до себе си в леглото. Топлата нощ не се нуждаеше от одеяла и чаршафи. Остави две свещи да горят, така че да вижда по-добре даровете на боговете. (обратно)
Lois McMaster Bujold Paladin of Souls, 2003
Източник: http://sfbg.us Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2004 Редакция: ultimat, 2009
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1317] Последна редакция: 2010-03-07 19:08:04 (обратно)
След вечеря, когато слънцето залезе и бели звезди се провиждаха в кобалтовото небе над каменния двор, лорд Илвин се качи по стълбите и почука на вратата на Иста. Лис го пусна във външната стая, като приклекна приятелски. С израз на дълбоко недоумение, той протегна ръцете си към Иста. — Виж. Бяха на кайсиевото дръвче в двора при портата. Видях ги преди малко, на минаване оттам. Лис надникна. — Кайсии. Не е чудно да са там… нали? — Тя се поколеба. Плодовете бяха големи и с наситен цвят, тъмнозлатисти и порозовели тук-там. Иста се наведе да ги погледне и ноздрите й се издуха от аромата им. — Миришат страхотно. — Да, но… не им е сезонът сега. Майка ми е посадила дръвчето, когато съм се родил, а бадемовото — когато се е родил Арис. Знам кога зреят — цял живот съм ги гледал да цъфтят и узряват. Остават два-три месеца дотогава. Още има цветове, макар че половината листа са окапали. Тези двете се криеха между малкото останали листа — като нищо можеше и да не ги видя. — Как са на вкус? — Побоях се да ги опитам. Иста се усмихна. — Може и да са извън сезона си, но едва ли вещаят беда. По-скоро са дар. Нищо им няма. — Отвори с крак вратата към вътрешната стая. — Влизай. Хайде да ги опитаме. — Ъъъ — обади се Лис. — Мога да не ви се пречкам пред погледа, ако оставите вратата отворена, но не виждам как бих могла да си запуша ушите. Иста кимна на Илвин към вътрешната стая. — Би ли ни извинил за момент? С лека усмивка на уста, той й се поклони официално и мина през прага. Иста затвори вратата след него и се обърна към Лис. — Май още не съм ти обяснила за другия набор от правила, с които трябва да се съобразява една дискретна придворна дама… Сега го направи, ясно, кратко, но без да излиза от рамките на добрия тон. Очите на Лис заискриха като звездите навън, докато я слушаше внимателно. Иста посрещна с облекчение, но не и с изненада факта, че Лис нито се смути, нито се шокира. Не беше очаквала да се ентусиазира толкова обаче. А ето че се намери в стаята и вратата се хлопна решително зад гърба й, още преди да е приключила с обясненията. — Май ще ида да поседна на стълбите за малко, скъпа царина — чу се приглушеният глас на Лис. — Там е по-хладно. Май ще ми се прииска да поседя там доста дълго. След миг Иста чу външната врата да се затваря. Очите на Илвин се бяха присвили от мълчалив смях. Подаде й едната кайсия. Тя я взе и ръката й се отдръпна леко, когато пръстите им случайно се докоснаха. — Е — каза той и вдигна своята кайсия към устните си. — Да бъдем смели тогава… Тя също отхапа. На вкус кайсията беше толкова чудесна, колкото на вид и на мирис, и въпреки опитите на Иста да запази приличие, скоро сокът потече на вадички от устата й. Тя вдигна ръка да го избърше. — О, виж какво стана… — Чакай — каза той и пристъпи към нея. — Дай да ти помогна. Целувката се проточи, докато ухаещите му на кайсия пръсти си играеха приятно с косата й. Когато спряха, за да си поемат дъх, тя отбеляза: — Винаги съм се бояла, че само с божествена намеса ще си намеря любовник… Излиза, че съм била права в това отношение. — Ох, погледни се, горчиво-сладка Иста. Светица, магьосница, вдовстваща царина на цял Шалион-Ибра, говориш си с богове, когато не ги ругаеш — един мъж трябва да е маниакално неустрашим дори да си помисли за теб по този груб начин… Което е добре. Защото ще намали броя на съперниците ми. Нямаше начин да не се разкикоти. Чу се и се разсмя, щастлива и най-вече крайно изненадана. Той вкуси и смеха й, сякаш бе някаква родена от чудо кайсия. „А аз се страхувах, че няма да знам как да направя това“. Сторил й се бе висок и великолепен в черното изящество на туниката, панталоните и ботушите си, но изглеждаше дори по-добре без тях, помисли си Иста и го дръпна до себе си в леглото. Топлата нощ не се нуждаеше от одеяла и чаршафи. Остави две свещи да горят, така че да вижда по-добре даровете на боговете. (обратно)
Информация за текста
© 2003 Лоис Макмастър Бюджолд © 2004 Милена Илиева, превод от английскиLois McMaster Bujold Paladin of Souls, 2003
Източник: http://sfbg.us Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2004 Редакция: ultimat, 2009
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1317] Последна редакция: 2010-03-07 19:08:04 (обратно)