Читаем онлайн «Галактическа болница» 90 cтраница

пъти го обземаше паника винаги, щом му предложех своята помощ, тогава започнах да подозирам, че отокът му е някакво нормално състояние. Една гъсеница би се възпротивила всекиму, който реши да махне преждевременно обвивката на нейната какавида, по простата причина, че това би я убило. Имах и други съображения. Липсата на хранителни органи, пръстеновидното положение с издадени навън пипала — очевидно защитен механизъм, съхранен от онези времена, когато естествените врагове са заплашвали новото същество, скрито под бавно втвърдяващата се обвивка. Накрая фактът, че в последните стадии въздухът, издишван от дробовете, не беше видоизменен, доказва, че дробовете и сърцето, които прослушвахме, нямат вече пряка връзка с организма.

Конуей продължи да обяснява, че в първоначалните стадии на лечението не е бил уверен в своята теория, но не бил и достатъчно разколебан, за да се вслушва в съветите на Манън или Торнастър. Той бил вече решил, че състоянието на пациента е нормално или поне сравнително нормално и най-добрият курс на лечение бил да не се предприема нищо. Както и бе постъпил.

— Но нашата Болница се гордее с това, че в нея се върши всичко възможно за доброто на пациента — продължи Конуей — и аз не можех да си представя, че д-р Манън, вие или който и да било друг ще стои със скръстени ръце, докато пациентът очевидно умира. Може би някой щеше да приеме теорията ми и да се съгласи с прилагането й, но как можех да бъда сигурен в това? А ние трябваше да излекуваме този пациент, защото не знаехме към каква раса принадлежи…

— Добре, добре — намеси се O’Мара, като вдигна ръце. — Вие сте гений, докторе, или нещо от този род. А сега какво?

Конуей потри брадичката си и каза замислено:

— Трябва да си припомним, че пациентът се е намирал на борда на космическа линейка, така че вероятно нещо с него не е било в ред. Той беше твърде отпаднал, за да излезе сам от какавидата си, и трябваше да му се помогне. Може именно тази слабост да е била заболяването му. Но ако е било нещо друго, Торнастър и неговите сътрудници ще успеят да го излекуват сега, когато успяхме да установим връзка с планетата му и можем да получим съдействие.

— Ако само — продължи той внезапно разтревожен — нашите предишни опити да го успокоим не са му причинили някакво душевно разстройство. — Той включи транслатора, прехапа устни и се обърна към пациента:

— Как се чувствувате?

Отговорът бе кратък, но конкретен. Такъв отговор можеше да стопли всяко лекарско сърце:

— Гладен съм — каза пациентът.

(обратно) (обратно)

Информация за текста

James White

Hospital Station, 1962

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ГАЛАКТИЧЕСКА БОЛНИЦА. 1984. Изд. Георги Бакалов, Варна. Биб. Галактика, No.56. Роман. Превод: Виолета ЧУШКОВА [Hospital Station, James WHITE (1962)]. Предговор: С измеренията на хуманизма — Светослав СЛАВЧЕВ — с. 5–8. Художник: Текла АЛЕКСИЕВА. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 19.50. Страници: 310. Цена: 2.00 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/424]

Последна редакция: 2006-08-06 16:26:22

(обратно)

1

Символ на медицинската професия. Б.пр.

(обратно)

2

От немски — структура. Б.пр.

(обратно)

3

Остатъци от разпаднали се тъкани. Б.пр.

(обратно)

4

(псих.) способността да се долавят и споделят чувствата на друг човек. Б.пр.

(обратно)