Приказка за алчния поп и хитрия старец
Живеели едно време дядо и баба. Имали си те чифт волове. Наистина воловете били хубави, но животът на старците станал много тежък и те, след като се посъветвали помежду си, решили:
— Ще закараме воловете на пазара и ще ги продадем. Поне за известно време ще имаме какво да ядем.
Закарал старецът воловете си на пазара. Всички много ги харесали, заобиколили стареца и започнали да го питат:
— За колко ги продаваш?
Дошъл и един поп:
— Продаваш ли тези волове?
— Да, продавам ги, имам голяма нужда от пари и затова ги продавам.
— Продай ги на мене.
— На драго сърце.
— Каква им е цената, колко да ти дам?
— Аз съм беден старец, а ти си свещеник, божи човек — няма да ме измамиш я! Дай ми само толкова, колкото струват воловете ми. Повече няма да искам.
Попът почнал да се кълне и да го уверява:
— Как ще те измамя, синко! Бог да те благослови! Ще ти дам тридесет рубли за чифта волове.
Старецът се съгласил.
— Вземи ги. Дай боже да видиш от тях полза и радост.
Зарадвал се попът, че успял да купи евтино воловете. Наброил му набърже парите и откарал воловете.
Тръгнал да си отива и старецът. „Като че ли малко пари получих — мислел си той из пътя, — но какво мога сега да направя? Продадох ги и толкова!“
Щом влязъл в къщи, жена му го попитала:
— За колко продаде воловете?
— За тридесет рубли. Един поп ги купи — отвърнал старецът.
Жената се разкрещяла:
— Ти луд ли си? Какво си направил? Измамил те е този поп, измамил те е и те е съсипал. Проклет да е!
Ядосал се старецът.
— Попът е божи човек, божи заместник на земята! Няма да ме лъже я?
Завайкала се жената, но какво да направи? Няма да убие мъжа си я.
Разсърдила му се само и не взела парите.
Така заживели старците сърдити един на друг. Приготви жената обед, сложи го на масата и отиде у съседите, без да дочака стареца. Дойде той, хапне, грабне мотиката и пак се потътри на работа. Прекарали така скарани цяла седмица.
Веднъж старецът взел получените от попа пари и отишъл пак на пазара. Купил си калпак за шест гривеника1, турил го на главата си и тръгнал да се разхожда. Останалите пари държал в джоба си.
Обиколил той пазара веднъж-дваж, гледа — пред него попът, който купил воловете му. Спуснал се старецът към него, поздравил го и го запитал:
— Е, хубави ли са воловете ми?
— Бог добро да ги даде, хубави са, много са хубави — отговорил попът.
— Аз нали ти казах, че са хубави!
Побъбрали малко и старецът казал на попа:
— Ако си доволен от воловете ми, ще те помоля нещо, но няма да ми откажеш.
— Казвай, какво има?
— Аз съм ти много признателен и искам да те поканя на обед. Само че, моля те, доведи със себе си още гости — и протойерея, и владиката — и елате всички заедно в еди-коя си гостилница. Ще ви нагостя за моя сметка.
Лаком бил попът за ядене, зарадвал се толкова, та чак очите му светнали.
— Иска ли питане? Непременно ще дойдем.
Избързал старецът напред, отишъл в гостилницата и казал на гостилничаря:
— Поканил съм за днес гости. Приготви по-хубаво ядене.
Дал му той предварително двайсет и пет рубли и го предупредил:
— Само че когато дойде време за плащане, аз ще снема калпака си и ще извикам: „Разплатихме ли се, стопанино?“, а ти ще отвърнеш: „Разплатихме се“.
— Добре — съгласил се гостилничарят.
А попът кого ли не поканил на безплатния обед — и протойерея, и владиката, и псалта не забравил, събрали се петнайсет души. Отишли в гостилницата, където гостилничарят ги посрещнал най-любезно.
Седнали те на трапезата и се почнали наздравици. Яли и пили, наяли се и се напили до насита. Повеселили се и станали. Дошло време да се плаща за обеда. Старецът свалил калпака от главата си и извикал:
— Разплатихме ли се, стопанино?
— Разплатихме се — отвърнал веднага гостилничарят.
Почудили се всички на такова разплащане, а попът се обърнал към стареца и му казал:
— Благодаря ти много за угощението, само че кажи ми как така се изхитри да не платиш нищо за такъв обед?
— Е-ех! Не можахте да изядете повече, малко ядохте. Аз имам такъв калпак, че и за петдесет рубли да изядем, пак ще се разплати.
Лепнал се попът за него: продай ми, та продай ми този калпак!
— Не — рекъл старецът, — хич не ми говори за продажба! С воловете беше друго, вълци ги яли! А този калпак — той ме и храни, и пои! Как ще се разделя с него, как ще разгневя бога?
А попът си мислел: „С воловете хубаво го излъгах, но да мога сега и калпака му да измъкна — стига ми толкова! Ще забогатея.“ — И не оставял стареца на мира.
— Не, не ми отказвай, продай ми калпака!
Молил го попът, молил го, докато го придумал.
— Добре, така да бъде, дай петдесет рубли и вземай калпака — казал старецът.
Броил му попът парите, взел калпака и побързал да си отиде.
Минала се неделята. Отишъл попът на пазара. Намерил протойерея и го поканил на обед. Поканил и други гости и всички тръгнали