Франк ХърбъртЕкспериментът Досейди
В памет на Бейб,
защото тя знаеше
как да се радва на живота.
Когато кейлбаните за първи път ни изпратиха една от техните гигантски метални „надуваеми топки“, за да ни предложат вратите-трамплини, служещи за междузвездни пътувания, мнозина от Съюза на Разума започнаха да използват тайно този дар за свои съмнителни цели. Както „Правителството в сянка“, така и някои от гауачините съзряха онова, което днес е очевидно: мигновените пътувания в безкрайния космос даваха възможност за изолиране на огромното на брой подчинено население.
Това наблюдение в началото на Експеримента Досейди стана факт дълго преди Извънредният Саботьор Йори Х. Маккай да стигне до откритието, че видимите звезди в нашата вселена са или кейлбани, или проявление на кейлбаните в Обединеното пространство на Разума. (Виж „Фани Мае“, разказ за откритието на Маккай, съвсем леко прикрит под формата на художествена измислица.)
Уместно е да споменем тук, че Маккай в качеството си на агент на Бюрото по Саботаж идентифицира кейлбана Фани Мае като видимата звезда Дайуан. Откритието, че Дайуан и Фани Мае са тъждествени цялости, разпали отново интереса към въпроса за кейлбаните и допринесе за демаскирането на Експеримента Досейди, който се счита от мнозина за най-ужасната форма на третиране на разумни същества от страна на други такива в историята на Обединения Разум. При всяко положение Досейди остава най-скандалният психологически тест, провеждан някога от мислещи субекти, а проблемът за взаимното осведомяване по случая никога не бе решен така, че да удовлетвори всички.
Из първия публичен доклад „Съдът на съдилищата“
Справедливостта принадлежи на онези, които предявяват правата си, но нека ищецът да внимава да не създаде нова несправедливост чрез своя иск и по този начин да тласне кървавото махало на отмъщението към неумолимото му движение.
Гауачински афоризъм
— Защо вие, хората, сте толкова студени и механични във вашите взаимоотношения?
По-късно Йори Х. Маккай щеше да разсъждава над този въпрос на кейлбана. Беше ли това опит от нейна страна да му даде сигнал за Експеримента Досейди и да го подготви за евентуалните последствия, които проучването му можеше да има върху самия него? По това време той дори не знаеше за Досейди, а съпровождащото контактния транс с кейлбаните напрежение и обвинителният тон, който тя възприе, бяха изключили всякакви други съображения.
И все пак беше мъчително. Мисълта, че могат да го използват като обект за изследване на човешката психика, му беше неприятна. Той винаги бе смятал този кейлбан за своя приятелка — ако човек изобщо можеше да си представи, че е възможно да бъде в приятелски отношения със създание, чието зримо проявление във вселената беше едно жълто слънце от четвърта величина, виждащо се от Главната Централа на Бюрото по Саботаж, където се намираше неговата щаб-квартира. Не трябваше да се забравят и неизбежните неудобства около контакта с кейлбаните. Трепетният конвулсивен транс например, който обхващаше тялото, докато словата изникваха в съзнанието.
Но той продължи да се пита: съдържаха ли думите й нещо повече от буквалния им смисъл?
Когато проектантите на метеорологично време поддържаха кратки периоди на вечерния дъжд, Маккай обичаше веднага след него да излезе навън и да се поразходи в оградения парк, който БюСаб бе осигурило на агентите си от Главната Централа. Като Извънреден Саботьор можеше да се разхожда на воля; харесваше му да вдишва свежите ухания, които се разнасяха след дъжда.
Паркът беше разположен върху площ от тридесет хектара, вклинена дълбоко в кладенеца, чиито стени бяха сградите на БюСаб. Представляваше хаотична смесица от растения и бе прорязан от алеи, които се виеха между насаждения от растителни образци, донесени от всички обитаеми планети в познатата вселена. Ако тук имаше вложена някаква идея, това беше идеята за поддържане и защита на флората, според която растенията, нуждаещи се от условия, подобни на тези на родната им планета, се култивираха в техни собствени сектори. Гигантските копиевидни борове от Сасак заемаха един малък хълм недалеч от края на парка, обкръжен от могили с огнени шипки от Рудирия. Имаше открити и скрити морави, както и зелени площи, които изобщо не бяха поляни, а подвижни хищни храсти, обградени от тесни ровове с киселинна вода.
Дъждовно-бисерните цветя често привличаха вниманието на Маккай и изключваха съзнанието му за всичко останало. Там имаше и една Лилиум гроса, чиито червени цветове — два пъти по-големи от височината й — хвърляха дълги сенки над гърчещия се син килим, а всяко миниатюрно цветче се отваряше и затваряше като малка задъхана устица.
Понякога цветните парфюми го караха да спре, окован в краткотрайно обонятелно робство, а през това време очите му търсеха източника. Доста често
