Иван ВазовЯпонски силуетиИз „Стихотворенията в проза“ на Геваша Хито-Хито
IПОЕТЪТ НА ИДИЛИИТЕ ИЗ ЖИВОТА НА СИНИТЕ ЛАЛУГЕРИ
В крайморската бамбукова градина на Токио, пред която се издига, отвъд сините вълни на залива, снегопокритият лоб на горделивата Фузи-Яма, куп благородни граждани и гражданки под сянката приказваха за новата книга на прочутия поет Цамура.
И всички фалеха новата книга на прочутия поет Цамура.
Едни разправяха възхищението си.
Други описваха потресните си впечатления.
Трети говореха какви сладки сълзи са пролели над страниците й.
И в тоя час това същото говореха в Йокохама, в Нагасаки, в Йезо, в Симоносеки и във всичките остали градове и паланки във великата империя на нашия велик Микадо.
И тоя куп от благородни токийски жители фалеха гръмогласно новата книга на прочутия поет Цамура.
Само младият писател Чи-Тедарува-Хдзу-Охама, автор на куп нежни идилии из живота на сините лалугери, идилии много малко четени и още по-малко прелиствани, стоеше мрачен и замислен там, като светия идол в храма на богинята Ци. Внезапно Чи-Тедарува-Хдзу-Охама, въпреки кроткото звучение на името си1, побеля внезапно от негодувание и каза:
— Аз да ви кажа моето мнение за новата книга на Цамура! Тая книга е върхът на глупостта, тя е нелепа, тя е фалшива, тя е безжизнена, като тревясал гроб в оградата на свещения Киото, тя е без душа, като счупен китайски дракон, който привлича само вниманието на децата. Никога не съм прочитал японска книга, тъй лишена от добри качества и тъй богата с нищожества. И аз ще ви докажа това. О, леки приятели, четете утре критиката, която ще печатам!
И сърдитият автор на куп нежни идилии из живота на сините лалугери напусна поусмихнатата дружина и се запъти бързо към една книжарница в Токио и си купи новата книга на прочутия поет Цамура, за да я прочете и разкритикува.
Той не беше видял още книгата!
(обратно)
IIИТО-АРАШИТА-РА
Светлоокият и млад списател Ито-Арашита-Ра, в противоположност на името си2, стоеше в стаята си замислен и скърбен, като повяхнал лотус на брега на езеро, в чиито неподвижни вълни това растение огледва меланхолията си.
Мислите му бяха отишли далеко в тъгата на неговите разбити мечти. Защото Ито-Арашита-Ра беше автора на един многотомен роман, останал забравен досега, под тежестта на който пращяха от много години полиците на книжарниците във всичките градове на просветената наша империя — нека бог Охзу закриля славното й име!
И печалният Ито-Арашита-Ра мислеше как пращяха полиците от томовете на книгата му и напразно очакваха милостива ръка на любопитен читател да ги поосвободи от товара, под чиято девственост пращяха от толкова години насам.
Той беше чул за славата на книгата на прочутия писател Ямагата-Фузи, която сега бе във всичките ръце и за която говореха в четирите стотин острови на империята, когато неговата книга остаяше по-неприкосновена от свещената личност на китайския богдихан, скрит в тъмните чертози на двореца си, и по-забравена от мъглата, която лази и изчезва по снежното чело на горделивата планина Фузи-Яма.
И ето защо беше мрачен светлоокият Ито-Арашита-Ра, въпреки названието си (Радост на вселената).
Най-после стана, заходи назад-напред и каза гневно:
— Кога ще се избавим от тоя Ямагата-Фузи?
И седна и написа критика против книгата му, по-върла от гнева на хималайския тигър и по-ядовита от езика на змиите, що се влачат из непристъпната пещера на богинята на отмъщението, страшната Мада-Киу.
И когато Ито-Арашита-Ра прочете критиката си, той усети в душата си небесна сладост и благородното му чело се разбърчи. Сякаш по него изгряха лучите на утренното слънце, когато се подава от края на лъскавото море в тихия кръгозор на изток.
А полиците на книжарниците се пращяха плачевно под тежестта на девствените томове на книгата му.
Нека всесилният бог Охзу утеши всичките оскърбени!
(обратно)
IIIДВАТА АРШИНА НА ДЪЛБОКОМЪДРИЯ ХАРА-КАРАСУТА-КХИ-ЯМАЦУРА
Професорът на богословието и литературата в Токийския университет беше знаменит критик, прочут в четиристотинте острови на нашата велика империя — нека боговете пазят дните на Микадо!
Всички почитаха Хара-Карасута-Кхи-Ямацура за неговото хлътнало-восъчно лице на свещеноюродив бонз в храма на богиня Ци и за неговите дълбокомислени и правдиви критични студии по чудотворната сила на свещените нокте на богинята на мъдростта и песнопението.
Никога родители не бяха дали на чедото си име по-прилично с душевните му качества, както бе с името на Хара-Карасута-Кхи-Ямацура!3
Той минуваше за най-добросъвестен и правдив критик, с ум по-дълбок от морската бездна и по-богат със знания, нежели баснословните съкровища на змея Цирици-Цура в планините на Осака.
И когато знаменитият Хара-Карасута-Кхи-Ямацура венчееше някого с венеца на славата, венчаният ставаше славен, и когато затъпкваше някого в калта, той беше изгубен завинаги в мнението на японския