Читаем онлайн «Скандал»

Джейн Ан КренцСкандал

ГЛАВА 1

Дъщерята бе ключът за неговото отмъщение. Беше разбрал това преди няколко месеца. Чрез нея ще се реваншира на целия клан Фарингдън. Четирима мъже му дължаха сметка за това, което се случи с него преди двадесет и три години, а най-много му дължеше Бродърик Фарингдън.

Тя беше средството, с което той щеше да възстанови първородните си права и да накаже онези, които му ги отнеха.

Саймън Оугъстъс Трейхерн, граф на Блейд, спря едрия си кестеняв жребец до няколкото величествени бряста и се загледа в голямата къща. Не беше виждал Сейнт Клер Хол цели двадесет и три години, но в замислените му очи той изглеждаше същият, какъвто бе в деня, когато го напусна.

Огрени от слабите лъчи на късното зимно слънце, каменните стени на къщата блестяха като сив мрамор. Сградата беше изключително изящна и нямаше нищо общо с онези резиденции, представляващи архитектурна смесица без собствен облик. Тя беше в твърде популярния през миналия век класически стил, който й придаваше тържествен вид на отминало величие.

Сейнт Клер Хол не беше масивна като някои други, но беше непоклатима и елегантна във всяко едно отношение — от високите прозорци до широкото стълбище, което водеше към външната врата.

Саймън забеляза, че докато къщата не се бе променила, за пейзажа наоколо не можеше да се каже същото. Строгият, сдържан ландшафт бе изчезнал; нямаше ги безкрайните зелени поляни и класическия фонтан. На тяхно място се бяха появили цветни градини.

Твърде много цветни градини.

Очевидно някой ги беше засаждал с голямо усърдие.

Дори сега, по средата на зимата, те стопляха къщата. През пролетта и лятото студените сиви стени на Сейнт Клер Хол щяха да се издигат над топла шарена палитра от прекрасни цветя, щръкнали лози и фантастично подредени храсти.

Това бе нелепо. Къщата никога не е била приветлива и гостоприемна. Тя не можеше да бъде заобиколена от ярки, весели градини и подрязани храсти с причудливи форми. Саймън се досещаше кой може да бъде обвинен за това насилие над пейзажа.

Конят постоянно се изправяше на задните си крака. Графът разсеяно го потупа по врата с облечената си в кожена ръкавица ръка.

— Още малко, Леп Сенг — измърмори той на жребеца, докато дърпаше юздата. — Ще им го върна на тези негодници Фарингдънови. След двадесет и три години най-после ще се реванширам.

И дъщерята е ключът за това — помисли си той.

Мис Емили Фарингдън не беше невинно, младо създание, току-що излязло от училище. Тя бе на двадесет и четири години и, според лейди Джилингъм, нямаше големи шансове за добър брак. Говореше се за някакъв скандал в миналото на госпожицата, който бе унищожил всяка надежда за достойни кандидати. Този факт направи Емили Фарингдън изключително подходяща за замисъла на Саймън.

Той си помисли, че след като е прекарал толкова години сред най-различни култури в Източна Индия, едва ли ще продължи дълго да разсъждава като англичанин. Наистина, приятели и познати често го обвиняваха за неговата мистериозност и чудатост.

Вероятно имаха право. Отмъщението например — за Саймън то не беше проста работа, а нещо изискващо изключително внимание и прецизност. Съгласно разбиранията на източните общества трябваше да се унищожи цялото семейство, а не само един от неговите членове.

Един почтен английски джентълмен с благороднически произход никога не би посмял дори да си помисли, че може да използва невинна жена в своя опит за отмъщение. Но Саймън отдавна бе разбрал, че няма никакви проблеми със съвестта си. Никакви.

Освен това, ако слуховете бяха верни, дамата съвсем не беше невинна.

Докато яздеше по обратния път към дома на своите домакини, Саймън се чувстваше изпълнен с хладно задоволство. След двадесет и три години Сейнт Клер Хол и отмъщението най-после бяха в ръцете му.

Емили Фарингдън знаеше, че е влюбена. Тя никога не се бе срещала с мъжа на своите мечти, но това ни най-малко не променяше увереността й.

От писмата му знаеше, че С. О. Трейхерн е човек, с когото може да се общува на по-високо равнище. Той беше образец сред мъжете — един мъж с изискана чувствителност, с въображение и ум. Един мъж със силен характер.

Накратко, той беше изключителен.

Ясно бе, че шансът да установи интимна връзка с него е по-малък, отколкото да спечели на хазарт.

Емили въздъхна, сложи очилата си със сребърни рамки и взе писмото на С. О. Трейхерн от купчината писма, вестници и списания, които получаваше всяка сутрин. За последните няколко месеца се беше научила да разпознава смелия, изящен почерк и необикновения печат, изобразяващ глава на дракон. Обширната кореспонденция на Емили и многото различни записки винаги затрупваха огромното махагоново бюро, но тя всеки път успяваше веднага да разпознае писмото му.

Емили си служеше много внимателно с ножа за отваряне на писма, за да не развали прекрасния печат, всяко нещо от неговите писма беше важно и си заслужаваше да бъде съхранено в специалната кутия, която беше купила за