Джейн Ан КренцСреднощни тайни
ПЪРВА ГЛАВА
Обявата на последната страница на книжарския каталог беше мъничка и дискретна. Единствено познавач и колекционер на редки книги би разбрал, че изложеният за продан том е уникат, великолепен екземпляр с еротична литература от осемнайсети век.
ПРОДАВА СЕ:
„Долината на тайните съкровища“ на Върли. Първо издание, 1795. Уникална литография. Отл. съст. За контакти: Мърси Пенингтън, книжарница „Втори шанс“, Игнейшъс Кае, Вашингтон. (206) 555–1297.
От доста време Крофт Фалконър изучаваше тези късички четири реда, но за всеки случай прочете обявата още веднъж, като че ли тя можеше по някакъв начин да му разкрие загадката на забележителния факт, че книгата се бе появила след толкова много години.
Изобщо не обърна внимание на изписания телефонен номер. В къщата му на крайбрежието нямаше телефон; там нямаше ни телевизор, ни радио, ни микровълнова печка. И макар че можеше да слезе до града, за да използва някой уличен автомат, вече бе решил, че усилието ще е съвсем безполезно.
Трябваше да види книгата със собствените си очи, за да е сигурен, че е точно това, което го интересува, а искаше и лично да се запознае с тази Мърси Пенингтън. Трябваше да разбере коя е тя, какво знае и откъде се е сдобила с ценния том.
Единственото нещо, в което беше напълно сигурен на този етап, бе всъщност най-обезпокоителният факт: книгата не би трябвало да съществува на бял свят.
„Долината“ трябваше да е унищожена заедно с всичко останало в пламъците, които погълнаха укрепения остров на Егън Грейвз преди три години. Крофт лично беше свидетел на пожара. Усетил беше адската жега от него, видял бе всепоглъщащите огнени езици и бе чул сърцераздирателните писъци на жертвите.
Как може нещо, което трябваше да е изпепелено от огъня, да се появи отново в каталога на някакъв си почти неизвестен букинист? Съществуването на книгата късаше важна брънка във веригата на един случай, с който Крофт смяташе, че отдавна е приключил. Ако книгата е била пощадена от огъня, то Крофт трябваше да се изправи пред друга възможност: нейният собственик, Егън Грейвз, може също да е избягал и да е още жив.
А това означаваше провал от страна на Крофт.
Обявата за „Долината“ повдигаше въпроси, които изискваха отговор. Сочеше пътека, която трябваше внимателно да се преброди.
Пътеката започваше с някоя си госпожица Мърси Пенингтън от Игнейшъс Кав, Вашингтон.
Крофт се загледа в осветените от зората води на Тихия океан, които се виждаха от прозорците на кабинета му, и се замисли за Мърси Пенингтън. Преди да стигне до нещо определено в разсъжденията си, ротвайлерът тихо изскимтя зад него. Крофт се извърна към якото куче. Животното му отвърна с умолителен взор.
— Прав си, време е да потичаме — рече Крофт. — Дай да слезем към плажа. Явно няма да излезе нищо с медитацията тази сутрин.
Кучето безмълвно се съгласи с отговора и пое към вратата.
Ако някой го беше попитал защо толкова харесва ротвайлера, Крофт просто щеше да каже, че е от онези хора, които добре се разбират с кучета. И действително между него и съществото, което го следваше по петите, имаше много общи неща. Древните, диви ловни инстинкти още дремеха в жилите на ротвайлера, макар че животното се държеше достатъчно добре, за да не е заплаха за обществото. Но ако някой предизвикаше мъжа или кучето, учтивата фасада би изчезнала за секунди, разкривайки спотайващия се хищник.
Крофт разтвори плъзгащия се японски параван от оризова хартия и пристъпи в коридора. Прииска му се да влезе за малко в стаята в дъното. Надникна вътре, привлечен от изисканата простота на подредбата. Изстърганото до бяло дюшеме, рогозката на пода и елегантно строгият букет в ниската черна керамична ваза — всичко таеше обещание за плодотворни и щастливи часове, прекарани там. Времето, което Крофт всеки ден отделяше за тихото си сутрешно самовглъбяване, беше неотменна част от ежедневието му — също както и бягането и трудните упражнения за поддържане на физическа форма, нужни му за източните бойни изкуства.
Крофт си имаше скъпи ритуали. Всичките — от сутрешната медитация до чашата идеално запарен чай, който изпиваше по-късно предобед, бяха неотменна част от внимателно организирания затворен негов свят. Не обичаше да пропуска и най-дребните си навици.
Но тази сутрин почти нямаше надежда да успокои съзнанието си до такава степен, че да премине в състояние на медитационен транс. Твърде много въпроси се въртяха в главата му, твърде много опасни възможности се явяваха като на живо пред очите му.
Трябваше да се задоволи само със сутрешното тичане. Излезе през задната врата на крайбрежната си къща; ротвайлерът го следваше по петите.
Крофт беше облечен само с дънки и ако отнякъде можеше да го види жена, сигурно много щяха да й харесат плавното поклащане на раменете му и потрепващите гъвкави мускули. От този човек се излъчваха здраве и мощ. Но нямаше кой да види мъжествената елегантност в
