Джон ВарлиГореща линия Офиучи
ПЪРВА ГЛАВА
Съобщение в „Ежедневния съдебен бюлетин“, публикувано от Интерпланетния офис на „Криминално управление и надзор“ на 14 Водолей 568 година от Новото летоброене.
Дело на Лило-Алигзандър-Калипсо срещу народа на планетата Луна.
(Съдебно обобщение, предназначено за незабавна публикация)
"Държавата обвинява Лило-Алигзандър-Калипсо в това, че през периода от 1. 3. 556 г. до 12. 18. 567 година умишлено и с ясно съзнание е провела експерименти с генетичен материал, с цел да предизвика изкуствени мутации. Подсъдимата е произвела човешки бластоцисти и ембриони, които представляват потенциални живи структури, нетипични по отношение на позволения спектър от качества на човешкия род, с което е нарушила член 3 („Престъпления против човечеството“) на част 7 („Престъпления в областта на генетиката“) от „Единния Кодекс“ на Федерацията на Осемте свята. Държавата пледира за наказанието „вечна смърт“.
* * *
(Писмен материал със степен на секретност клас I)
Настоящият файл беше създаден автоматично, когато компютрите на службата „Криминално управление и надзор“ установиха, че Лило бе започнала да ползува информация, получена от горещата радиовръзка със съзвездието Офиучи. Анализът на споменатите сигнали показа с голяма степен на вероятност отношение към човешка ДНК. Беше издадено съдебно постановление за разследване на записите на „Старлайн Инкорпорейтид“, главен посредник при обработката и разпространението на данните, изпратени от извънземните, във връзка с абонамента на заподозряната. На предварително съдебно заседание компютърът разшири пълномощията за следене, както чрез цифрово моделиране, така и чрез оперативни действия на агенти от службата. На 11. 10. 567 година беше издадено ново съдебно постановление за обиск в дома й, местоработата и нейната лична собственост, в това число и тялото й.
* * *
(Писмен материал със степен на секретност клас II)
Всяко ченге, участвувало в операцията, би казало: „Лило излезе костелив орех и много хитра! Сякаш чупехме дебела кора лед, когато прониквахме през вратата на лабораторията й за изследване на биосистеми. Напразно! Накрая се оказа, че бяхме пробили дупки в няколко холограми. Магнетофонни ленти и бележки се самоизтриваха, само като се докоснехме до тях. Програмите на Криминалния център не успяха да се справят с въведените от нея секретни кодове. Същото стана и при обиска на къщата й. Сякаш дъвчехме вакуум. Но тя разполагаше с много пари — ето къде бе следата! Преди десет години Лило бе публикувала няколко патента за бананови дървета, раждащи месо. Беше спечелила милиони! Проверихме къде бе пътувала. Успех! Бе направила пет пътешествия до Джейнъс. Натъкнахме се на нейна космическа совалка с ускорение до три джи и въоръжени с лазерни оръжия, насилихме вратата. Вътре нямаше никого, но едно от нейните скривалища бе с развалена електроника и поради това успяхме да открием два грама човешка плът с мутагенни изменения. Арестувахме Лило и я подложихме на рециклиране. Нищо! Рентгенограмата също не даде резултати. Тогава я разпорихме на хирургическа маса и какво мислите открихме? Билиони битове информация, увити около гръбначния й стълб! Смърт за вас, генетици, измет на обществото! «Дупката» ви зове! Всяко ченге би се заклело, че с престъпление не можете да прогресирате!“
* * *
(Неписмени доказателства)
Приложени фотокомикси и холографски ленти.
* * *
Затворите вече не са, каквито са били! Ограмотих се малко на тази тема, когато ми хрумна, че заниманията ми биха могли да ме вкарат зад решетките. Местата за лишаване от свобода на Старата Земя са били доста варварски.
Моята килия се оказа съвсем различна. Беше по-луксозна от апартамент на средно заможен селянин. Разполагах с три добре обзаведени стаи. В моя услуга беше поставен видеофон, но тъй като се подслушваше от надзирателя, не го използувах нито веднъж.
Вратата не се отваряше по мое желание и това бе единствената и най-обща прилика със старите затвори. Освен това във всяко помещение бе инсталирана камера, която следеше и най-малкото ми движение.
Намирах се в „Държавния институт за врагове на човечеството“, разположен на три километра под повърхността на Птолемеъс. Тук прекарах малко повече от година, като първите шест месеца изминаха за събиране на доказателства срещу мен. Съдебният процес бе извършен от компютър и бе протекъл за няколко милисекунди една сутрин, докато още спях. Като се събудих, ми съобщиха само резултата — трябваше да бъда екзекутирана на следващия ден призори. Не се изненадах. Моят адвокат успя да отсрочи изпълнението с шест месеца.
Не таях никакви илюзии. Отсрочката ми бе дадена, най-вероятно защото в Института не разполагаха с достатъчно врагове на човешкия род, а трябваше да развиват научна дейност. Два пъти на ден една от
