Читаем онлайн «Червената лента» 3 cтраница

могат отново да предизвикат неприятности. Нужни им били години, докато се окопитят от загубите. А междувременно той, Фан, трябвало да поддържа дисциплината в тази крепост, където били затворени и бездействали над хиляда офицери и войници.

Съдията изрази съчувствието си и вметна:

— Дочух, че тук наскоро е било извършено убийство. Престъпникът бил разкрит и признат за виновен, но съм любопитен да науча нещо повече за случая. Както знаете, Бънлай е първото ми местоназначение и се радвам на всяка възможност да обогатя опита си.

Комендантът му хвърли кос поглед. За момент поглади късите си сиви мустачки, после се изправи рязко и отсечено каза:

— Ще ви покажа къде и как се случи това — когато минаваха край двамата постови, изпънати пред вратата, им кресна: — Доведете ми Мао и Ши Лан! — после поведе съдията през вътрешния двор към масивна двуетажна сграда. Докато изкачваха широкото стълбище, измърмори: — Да ви кажа право, този случай не ми дава покой!

При горния край на стълбището на една пейка седяха четирима войници. Те веднага скочиха и отдадоха чест. Комендантът поведе съдията вляво по дълъг и пуст коридор, който завършваше пред тежка врата. През ключалката бе залепена хартиена лента, носеща личния печат на коменданта. Фан я разкъса, отвори вратата с ритник и каза:

— Това беше стаята на заместник-коменданта Су. Ей там е бил убит, на нара.

Преди да прекрачи прага, съдията набързо огледа широката, почти празна стая. Отдясно имаше открит сводест прозорец, около пет стъпки висок и седем широк. В нишата под него лежеше захвърлен колчан от лакирана кожа, от който стърчаха десетина червени стрели с метални върхове. Други четири бяха изпаднали от колчана. Стаята нямаше други врати и прозорци. Вляво бе поставено просто дървено писалище, олющено и небоядисано. Върху него се виждаха метален шлем и още една стрела. До стената в дъното имаше широк бамбуков нар. Тръстиковата рогозка върху него бе зацапана със зловещи кафеникави петна. Подът бе от грубо одялани дъски, без никаква постелка. След като влязоха, комендантът каза:

— Су се качваше тук всеки ден към един часа след военните занятия, за да дремне до два, когато слизаше в офицерската трапезария за обедния ориз… Оня ден полковник Ши Лан, който помага на Су в административната писмена работа, дошъл тук малко преди два. Имал намерение да слезе в трапезарията със Су, като преди това размени с него няколко думи на четири очи за едно дисциплинарно нарушение, извършено от лейтенант Као. Ши Лан почукал на вратата. Никой не отговорил и той си помислил, че може би Су е вече долу. Влязъл за всеки случай и видял Су да лежи на онзи нар. Бил с ризница, но от незащитения му корем стърчала стрела, а кожените му панталони били целите в кръв. Ръцете му стискали стеблото на стрелата, очевидно е направил безуспешен опит да я извади. Но върхът й бил със зъбци като на въдичарска кукичка… Су е покойник, това е — комендантът се прокашля и продължи: — Сещате се какво е станало, нали? Су е влязъл, хвърлил е колчана със стрелите в нишата, оставил е шлема си на писалището, после е легнал на нара, без да си направи труда да свали ризницата и ботушите. И когато е задрямал…

В стаята влязоха двама мъже и поздравиха стегнато. Комендантът направи знак на по-високия, облечен в кафява кожена униформа, да пристъпи напред и изсумтя:

— Това е полковник Ши Лан, който откри трупа. Съдията огледа едрото, насечено от дълбоки бръчки лице, широките плещи и дългите като на горила ръце на Ши Лан. Мъжът имаше къси мустачки и подстригана в окръжност брада. Мътните му очи гледаха враждебно съдията. Като посочи ниския набит мъж с къса ризница, заострен шлем и торбести панталони — униформата на офицерите от военната конна полиция, — комендантът добави:

— А това е полковник Мао, натоварен с разследването. Той беше началник на военната разузнавателна служба по време на корейската кампания. Способен мъж.

Съдията направи лек поклон. Кокалестото хитровато лице на Мао му заприлича на лисича муцуна.

— Тъкмо съобщавах на господин магистрата установените факти — обърна се към двамата мъже комендантът Фан. — Мисля, че бихме могли да чуем какво мисли и той по въпроса.

Двамата новодошли не казаха нищо. След известно време полковник Ши Лан наруши неловкото мълчание с дълбок, подрезгавял глас:

— Надявам се магистратът да стигне до друго заключение. Според мен Мън не е убиец. А и е невъзможно по мое мнение подло да простреля заспал човек.

— Личните мнения нямат значение — със сух глас се обади началникът на военната полиция. — Ние боравим само с факти. И въз основа на тях единодушно решихме, че обвиняемият е виновен.

Комендантът придърпа нагоре пояса, на който висеше мечът му. Той заведе съдията до големия сводест прозорец и посочи триетажната сграда отсреща.

— Приземният и вторият етаж на зданието в другия край на двора нямат прозорци, там са складовете ни. Но виждате ли оня голям прозорец най-горе? Там е оръжейната.

Съдията забеляза, че