Читаем онлайн «Лакираният параван»

Роберт ван ХюликЛакираният параван

Действащи лица

В китайския език фамилното име (отпечатано тук с главни букви) винаги предшества собственото.

ДИ Жендзие

съдия на окръг Бънлай; отбил се е в Уейбин, главен град на друг окръг, също разположен в провинция Шантун

ЦЯО Тай

един от неговите помощници

ДЪН Ган

магистрат на окръг Уейбин

Госпожа ДЪН,

с бащино име У негова съпруга; личното й име е Сребърен Лотос

БАН Удъ

съветник при съдилището

ГЪ Циюан

богат търговец на коприна

Госпожа ГЪ,

с бащино име Сие негова съпруга

ЛЪН Циен

банкер

ЛЪН Дъ

негов по-малък брат и талантлив художник

КУНШАН

ловък крадец

ЛЮ У

наречен Ефрейтора, главатар на бандитите от Уейбин

СЯ Лян

наречен Студента, млад нехранимайко

Госпожица РОЗОВ КАРАМФИЛ

проститутка в странноприемница „Феникс“

(обратно)

ГЛАВА I

Магистратът Дън изпитва странно неразположение; съдията Ди научава за загадъчно самоубийство

Дън замръзна на прага на библиотеката. Мислите му бяха объркани. Мъглата пред очите му все още не се бе вдигнала и той не се осмели да тръгне към бюрото си. Подпря се о рамката на вратата със затворени очи, бавно повдигна ръце и притисна слепоочията си. Цепещата болка в главата преминаваше в глухо туптене. Бученето в ушите бе престанало и той малко по малко започваше да долавя обичайните звуци, долитащи от далечния заден двор, където прислугата подхващаше всекидневните си задължения след почивката. Скоро щеше да се появи старият домоуправител с първата чаша чай за следобеда.

Напрегна докрай волята си, за да се съвземе, и с облекчение установи, че зрението му се нормализира. Повдигна длани и се вторачи в тях: слава на небесата, кръв нямаше! После погледът му се спря на масивното абаносово бюро. Полираната повърхност отразяваше зелената нефритова ваза с натопените в нея цветя. Бяха леко увехнали и той разсеяно си помисли, че жена му ще ги смени. Тя обичаше сама да подбира свежи цветя от градината. Изведнъж усети в стомаха си празнина и залитна напред в стаята. Едва успя да се добере до бюрото и да се вкопчи запъхтян в ръба му. Обиколи го и се отпусна в креслото.

Дланите му стиснаха здраво страничните облегалки, защото отново му се виеше свят. После му поразмина и той отвори очи. Погледът му попадна на високия лакиран параван, който заемаше цялата срещуположна стена. Бързо извърна глава, но и параванът сякаш се завъртя с нея. Силна тръпка разтърси високото му слабо тяло до петите и той се загърна инстинктивно в широкия домашен халат. Това ли беше краят… полудяваше ли наистина? По челото му избиха студени капчици, повдигна му се. Наведе глава и се вторачи в документите, които неговият съветник беше оставил на бюрото, и отчаяно се опита да събере мислите си.

С крайчеца на очите си зърна домоуправителя, който влезе с подноса. Понечи да отговори на почтителния му поздрав, но езикът му беше подут и от гърлото му не излезе никакъв звук. Възрастният човек, облечен дискретно в дълга сива роба и черна шапчица, му подаде с поклон чаша чай, магистратът я пое с треперещи ръце и отпи от горещата течност. След още няколко глътки сигурно щеше да се почувства по-добре. Но защо този глупак се мотаеше още? Какво чакаше? Той помръдна устни, за да направи някаква гневна забележка, и едва тогава забеляза големия плик върху подноса.

— Един посетител донесе това писмо, ваше превъзходителство — каза домоуправителят. — Някой си господин Чън.

Дън се вторачи в плика, все още неуверен дали треперещата му ръка ще успее да го поеме. Адресът, изписан с красиви официални йероглифи, гласеше: „До г-н Дън Ган, магистрат на окръг Уейбин. Лично.“ В долния ляв ъгъл се мъдреше червеният печат на префектурата.

— Понеже е лично — старателно обясни домоуправителят, — реших, че е по-добре веднага да го донеса на негово превъзходителство.

Магистратът взе плика и механично посегна към бамбуковия нож за разрязване на хартия. Той, окръжният магистрат, представляваше малко винтче в огромната административна машинария на могъщата империя Тан и макар да бе облечен във върховна власт на територията на своя окръг, бе само един от десетината окръжни магистрати, подчинени на префектурата в Биенфу. Домоуправителят имаше право: един приносител на лично послание от префекта не биваше да чака. Слава на небесата, разсъдъкът му отново се възвръщаше!

Той разпечата плика. Върху лист официална хартия за кореспонденция бяха изписани само няколко реда:

Поверително. Приносителят на настоящото Ди Жендзие, магистрат на окръг Бънлай, се завръща на поста си след съвещание в префектурата. Разрешено му е да остане една седмица инкогнито в Уейбин, където да прекара отпуската си. Нарежда се на магистрата на Уейбин да му окаже всяко съдействие, от което той