Роберт ван ХюликФалшивият меч
И тази история се разиграва в Пуян. Както вероятно си спомнят читателите на романа ми „Скелет под камбаната“, Пуян граничи от едната страна с окръг Цинхуа, управляван от магистрата Луо, а от другата — с окръг Уйе, където властва строгият магистрат Бън. Убийството, описано в разказа, става в отсъствие на съдията Ди. Той е отишъл в Уйе, за да обсъди с колегата си Бън един важен за двата окръга въпрос. Тръгнал е от Пуян преди три дни, като е взел със себе си сержант Хун и Тао Ган, а Ма Жун и Цяо Тай е оставил да водят текущата работа в съдилището. Трите дни минават без затруднения за двамата помощници. Но ето че последната вечер преди завръщането на съдията Ди спокойствието им внезапно е нарушено.
— За четвъртата дузина пълнени раци плащаш ти — заяви Ма Жун на Цяо Тай и доволно прибра заровете в кутийката.
— Струваха си — отвърна Цяо Тай и млясна.
После надигна огромната си чаша и я опразни на един дъх. Двамата снажни помощници на съдията Ди седяха край малка маса до прозореца на втория етаж на кръчмата „Павилион на морския жерав“, едно от любимите им заведения в града. Кръчмата се намираше на брега на канала, пресичащ Пуян от север на юг. От прозореца на втория етаж добре се виждаше слънцето, спускащо се зад западната стена на града. Откъм улицата пред кръчмата долетяха шумни аплодисменти. Ма Жун се надвеси през прозореца и погледна надолу към скупчената край канала тълпа.
— Това е пътуващата трупа артисти, дето пристигна преди четири дни — съобщи той. — Следобед правят акробатични номера, а вечер представят исторически пиеси.
— Зная — каза Цяо Тай. — Търговецът на ориз Лау им помогна да наемат двора на стария даоистки храм, за да сковат там сцената си. Оня ден Лау идва в съдилището да ходатайства за разрешение. С него беше водачът на артистите. Изглежда порядъчен мъж, казва се Бао. В трупата играят жена му, дъщеря му и синът му — той напълни отново чашата си и добави: — Много ми се иска да се поразходя до храма. Обичам хубавите пиеси, в които има много бой с мечове. Но понеже нашият магистрат отсъства и ние отговаряме за всичко, гледам да не се отделям за дълго от съдилището.
— Е, поне оттук можем чудесно да наблюдаваме акробатичните им изпълнения — доволно каза Ма Жун.
Той обърна стола си към прозореца и се облакъти на перваза. Цяо Тай последва примера му. Долу на улицата беше постлана квадратна тръстикова рогозка, заобиколена от гъста тълпа зяпачи. Едно момче на около осем години изпълняваше салта с изненадващо умение. Двама други артисти — висок слаб мъж и жена със спортна фигура — стояха със скръстени ръце отляво и отдясно на рогозката. Младо момиче бе приклекнало до бамбуково сандъче, което очевидно съдържаше реквизита на трупата. Върху сандъчето имаше дървена поставка, а на нея бяха кръстосани два дълги бляскави меча. Четиримата актьори бяха облечени с черни елечета и широки панталони. Кръста си бяха пристегнали с червени пояси, челата — с червени шалчета. Седнал на столче, един старец в опърпана синя роба биеше стиснат между костеливите му колене барабан.
— Иска ми се да видя лицето на онова момиче — с копнеж в гласа каза Ма Жун. — Виж, и Лау е там. Май става нещо неприятно…
Той посочи надолу към спретнато облечен мъж на средна възраст с черна копринена шапка, застанал зад бамбуковото сандъче. Човекът се препираше с някакъв огромен грубиян, чиято рошава коса бе пристегната с дрипава синя кърпа. Натрапникът го сграбчи за ръкава, но Лау се отскубна. Двамата не обръщаха внимание на момчето, което сега обикаляше тръстиковата рогозка на ръце, балансирайки кана с вино на стъпалата си.
— Не съм виждал досега оня дългуч — каза Цяо Таи. — Сигурно не е от града.
— Сега ще можем хубаво да разгледаме дамите — ухилен каза Ма Жун.
Момчето бе привършило номера си. Водачът на трупата застана в средата на рогозката с разкрачени крака й леко сгънати колене. Стройната жена постави десния си крак на дясното му коляно и ловко се изкатери на раменете му. Мъжът извика нещо и момичето също се покатери горе, стъпи с един крак на лявото му рамо, хвана се с една ръка за мишницата на жената и изпъна встрани другия крак и другата ръка. След миг момчето последва примера на момичето, като се закрепи върху дясното рамо на мъжа. Докато пирамидата от човешки тела все още се крепеше, сивобрадият старец в оръфаната роба удари на барабана си въодушевен туш. Над тълпата се понесоха одобрителни възгласи. Лицата на момчето, жената и момичето бяха само на около десетина стъпки от Ма Жун и Цяо Тай. Цяо пошепна възхитено:
— Виж какво прекрасно тяло има жената. А и в лицето си я бива!
— Аз предпочитам момичето — оживено каза Ма Жун.
— Прекалено е младо! Жената е на около трийсет, най-хубавата възраст. Няма нищо скрито за нея.
Барабанистът спря да блъска инструмента си. Жената и двете деца скочиха от раменете на Бао. Четиримата направиха елегантен поклон, след това девойката тръгна с дървена паничка