Читаем онлайн «Сако от велур (откъс)»

Станислав СтратиевСако от велур (откъс)

Действуващи лица:

Иван Антонов, Чиновника, Евгени, Жоро, Дермендиева, Висящия, Съпругата, Сина, Отговорник I, Отговорник II, Лекаря, Домакиня, 56-годишен, Селянин I, Селянин II, Дико, Бръснар; Участвуват още санитари и чакащи реда си граждани.

Иван Антонов. Във връзка с грешката, вероятно нещо сте сбъркали…

Чиновника. Кой е сбъркал? Каква грешка?

Иван Антонов. Ами ето. Самото съобщение. (Подава го.)

Чиновника (не поема съобщението). Лисица?

Иван Антонов. Заповядайте. (Подава протокола).

Чиновника (чете и двете). Не виждам грешка.

Иван Антонов. Аз не притежавам овца. Там е грешката.

Чиновника. А какво притежавате?

Иван Антонов. Нищо. Никога не съм притежавал овца. Вероятно е недоразумение.

Чиновника става, без да бърза, отива до кантонерката, вади оттам връзка ключове, отключва една от големите зелени каси, вади оттам подшити регистрационни книги и ги занася на бюрото. Поглежда Иван Антонов със снизхождение — грешка не може да има, тука грешки не стават. Прелиства страниците…

Чиновника. Иван Кирилов Антонов, улица „Цар Борис“ 73? Езиковед?

Иван Антонов. Същият.

Чиновника. Преди месец сте стригали частната си овца. Не е препоръчително да въвеждате държавните органи в заблуждение.

Иван Антонов. Вижте, аз нямам овца, стригах сакото, сако от велур. Имаше дълги косми, подиграваха ми се за тях и трябваше да ги подстрижа. Е, отидох на село. Това е всичко.

Чиновника (усмихва се). Не крийте овцата си. От закона няма да я укриете.

Иван Антонов. Няма какво да крия от закона, повярвайте. Това беше само сако, ето го, това на мене, по една случайност го нося.

Чиновника. Вижте какво, другарю Антонов. Ние тука не работим на вяра. По документите вие имате овца и сте длъжни да си платите данъка. Ако всеки тръгне да укрива притежаваното от него животно, къде ще му излезе краят. И не ми губете повече времето. Ако в тридневен срок не внесете данъка — ще приложим закона с цялата му строгост.

Той прибира книгите, занася ги до зелената каса, заключва я, слага ключовете в чекмеджето на кантонерката. Сяда отново.

Иван Антонов. Вижте, нека се разберем като интелигентни хора.

Чиновника. Интелигентните също плащат данъци.

Иван Антонов. Но вижте, документите още не са факти. Докажете, че имам овца.

Чиновника. Вие трябва да докажете, че нямате.

Иван Антонов. Аз? Аз да докажа, че нямам?!?

Чиновника. Ако ние вземем да доказваме на всеки, знаете ли какво ще стане? При нас са регистрирани двеста и петдесет хиляди души.

Иван Антонов. Но един иска да му докажете, не всички.

Чиновника. Сега. Днес. А утре?

Иван Антонов. Какво утре?

Чиновника. А вдруги ден? А в бъдеще? Колко още могат да поискат?

Създаде ли се прецедент — край!

Иван Антонов. Но не беше овца, разберете. Сако! Чувате ли — сако!…

Чиновника. Всяко сако е било преди това овца. Ако вие сте превърнали междувременно овцата си в сако — това си е ваша работа, ние с личните работи на гражданите не се занимаваме. Но и тогава ще трябва да си платите данъка и глобите — за периода когато сакото е било овца.

Иван Антонов. Но в такъв случай ще трябва да плащам данък и за балтона си. И той някога е бил овца.

Чиновника. Но не частна. Не ваша. Схващате разликата, нали?

Иван Антонов. Боже мой!… Но аз съм езиковед, не отглеждам овце!

Чиновника. В Джиниа, щата Ню Йорк, местният фотограф отглеждал марихуана в градската градина. Поливана при това от общинските власти. И натрупал огромни пари от това си начинание… Естествено, този фотограф не плащал данък за марихуаната.

Жоро. Той наистина няма овца. И не е имал. Познавам го от ей такъв (показва) и нищо, което да напомня овца, не сме виждали — нито у него, нито у неговото семейство. Моля ви се, това е смешно.

Евгени. За какво му е овца — ами той преподава в университета.

Жоро. Та той няма дори балкон, къде ще я гледа. Да не я постави във ваза?

Евгени. Нещо сте се объркали.

При тези думи Чиновника става, отива при кантонерката, вади ключовете, отключва отново зелената каса с лъвската муцуна, отново вади регистрите…

Чиновника. Иван Кирилов Антонов, езиковед, стригана частна овца на двайсет и девети март. Не сако, а овца. Ето го — черно на бяло. В графа „Забележки“ е отбелязано: „Държи я във ваната“. И по-надолу: „Цел на отглеждането — хоби.“

Евгени. Вие чувате ли се какво говорите — във ваната? А може би я държи в аквариум? Не е ли записано?

Чиновника. Това тука вашият подпис ли е? А номерът на паспорта? От 2.XI.66 година?

Жоро. Ама вие ни разказвате приказки от Братя Грим. „Хоби! Държи я във ваната!…“ Да не би да не става дума за овца, а за златна рибка? Или за медуза?

Чиновника. Десет години работя тук и никой не е успял да скрие животното си от закона. Няма да успеете и вие. По-добре си платете данъка.

Иван Антонов. Въпросът даже не е толкова в