Стивън КингЦикъл на върколака
В памет на Дейвис Гръб
и на всички гласове от миналото
Той надигна рошавата си глава сред зловещата тъма на хамбара. Жълтеникавите му глуповати очи проблеснаха. „Гладен съм“ — прошепна.
Хенри Елъндър
Вълкът
„По трийсет дни имат септември,
април, юни и ноември, а всички
останали без февруари по трийсет и един.
Редуват се и дъжд, и сняг, и ярко слънце,
а луната пълни се през всеки един.“
Детско стихотворение
Януари
Пълната луна е изгряла, но януарската виелица е затулила небето със сняг. Ураганният вятър вилнее из главната улица на градчето Таркърс Милс; оранжевите снегорини са безпомощни пред стихията.
Снегът затрупва железопътната линия и дрезината, управлявана от стрелочника Арии Уестръм, закъсва на петнайсетина километра от градчето. „Какво пък — казва си Арни, — ще се подслоня в кантона, докато премине бурята.“ Чакането му се струва безкрайно, времето сякаш е спряло. Той изважда от джоба си тесте омазнени карти за игра и започва да реди пасианс. Навън вятърът надава пронизителен писък. Арни неспокойно се ослушва, после отново свежда поглед към картите. Казва си, че няма от какво да се страхува, че това е само вятърът…
Вятърът обаче не драска по вратата… и не скимти, за да го пуснат.
Арни се изправя — върлинест мъж с дебело яке, навлечено върху железничарската униформа. Захапал е цигара „Кемъл“, а ъгловатото му лице на типичен янки е озарено в оранжево от керосинената лампа на стената.
Отново чува странния звук и си казва, че нечие куче се е загубило и драска по вратата. Поколебава се — жестоко е да остави животното на студа (не че в бараката е по-топло — въпреки печката, която работи на акумулатор, от устата му излизат облачета пара). Потръпва, сякаш усеща докосването на леден пръст под лъжичката. В Таркърс Милс витае нещо злокобно, появили са се странни предзнаменования. Във вените на Арни тече уелска кръв, а уелсците вярват в лошите предчувствия.
Докато се колебае, жалното скимтене секва, разнася се гневно ръмжене. Нещо тежко се блъсва във вратата и я разтърсва… следва нов удар. Рамката потреперва, посипва се снежен прах.
Арни Уестръм се оглежда за нещо, с което да залости вратата… посяга към паянтовия стол, ала в този миг ръмжащото същество отново се хвърля върху дървената плоскост и я разцепва от горе до долу.
За миг звярът остава заклещен във вратата, задните му крака рият снега, ръмжи страховито и се зъби, жълтеникавите му очи блестят като разпалени въглени… това е най-огромният вълк, който Арни е виждал.
А ръмженето му ужасяващо напомня на човешки говор.
Разнася се страховито скърцане, процепът се разширява. Само миг и чудовището ще бъде вътре.
Арни трескаво се оглежда, забелязва кирката, подпряна на стената. Тъкмо когато я сграбчва, вълкът се озовава в бараката и прикляка, готвейки се за скок, а блестящите му очи са приковани в ужасения човек. Ушите му, подобни на космати триъгълници, са присвити, проточил е дългия си език. Бурният вятър навява сняг през процепа във вратата.
Звярът изръмжава и скача, а Арни Уестръм замахва с кирката.
Светлината от лампата се процежда през разцепената врата и обагря снега в оранжево.
Вятърът надава дрезгав вой.
Разнасят се писъци.
* * *
Нещо нечовешко се е появило в Таркърс Милс, нещо невидимо като пълната луна, забулена от 1 гъстите облаци. Това е върколакът и появяването му е непредсказуемо като тумора, който се загнездва в нечие тяло, като проявите на убиец — психопат или на разрушително торнадо. Настъпило е неговото време тук, в градчето в Мейн, където ежеседмичните вечери с печен боб, устройвани от църковното настоятелство, са най-голямото събитие, където дечицата още носят ябълки на учителите си, където излетите сред природата на членовете на клуба на възрастните граждани задължително се отразяват в местния вестник. Следващата седмица новините ще бъдат по-зловещи.
Следите на съществото вече са затрупани от снега, а в писъка на вятъра се долавя примитивно задоволство. Няма нищо от Бога и светлината в този безсърдечен звук — само черна зима и черен лед.
Цикълът на върколака започва.
(обратно)
Февруари
„Какво ли е да си влюбен? — мисли си Стела Рандолф, изтегнала се в тясното си моминско легло, докато се взира в прозореца, през който струи студената синя светлина на пълната луна в Деня на Свети Валентин. Любовта… любовта сигурно е като…“
Тази година Стела Рандолф, собственичка на магазина „От игла до конец“ в Таркърс Милс, получи двайсет картички по случай Деня на Свети Валентин — от Пол Нюман, от Робърт Редфорд, от Джон Траволта… дори от Ейс Фрийли от рок групата Кис. Стоят отворени на бюрото срещу леглото й, озарени от студената лунна светлина. И тази година си ги е изпратила
