Читаем онлайн «Жената в стаята» 6 cтраница

сестрата дори не поглежда към стаята.

Майка му лежи безмълвно и се взира в хапчетата, сякаш са съвсем безвредно лекарство (ако съществува такова). От друга страна, тя никога не е обичала церемониите; дори да притежаваше кораб, не би счупила бутилка шампанско в кърмата му при спускането му на вода.

— Хайде, вземи го — произнася той с напълно естествен глас и поставя първото хапче в устата й.

Майка му замислено го премята в беззъбата си уста, докато желатинът се разтопи, сетне потръпва.

— Горчи ли ти? По-добре да не ти давам…

— Не, не ми горчи.

Дава й още една капсула. И трета. Тя ги дъвче със същото замислено изражение. Той пуска в устата й четвърто хапче. Майка му се усмихва и мъжът ужасено забелязва, че езикът й е пожълтял. Може би ако силно я удари в стомаха, тя ще ги повърне. Но той никога не ще удари майка си.

— Джони, погледни дали краката ми са събрани?

— Първо вземи лекарството.

Дава й петата, сетне шестата капсула. После поглежда към краката й — този път не са разкрачени. Майка му казва:

— А сега ще подремна.

— Добре. Аз отивам да пия вода.

— Винаги си бил добър син, Джони.

Той връща шишенцето в опаковката и я пъхва в чантата на майка си, а капачето оставя на леглото. Поставя отворената чанта близо до нея и си мисли: „Поиска чантата си. Отворих я и й я подадох преди да изляза от стаята. Майка ми каза, че сама ще извади каквото и трябва и ще накара сестрата да прибере чантата обратно в гардероба.“

Излиза в коридора и отпива няколко глътки вода. Изплезва езика си и го разглежда в огледалото на чешмичката.

Когато се връща в стаята, майка му спи, вкопчила една в друга ръцете си с изпъкнали вени. Той я целува, очите й помръдват зад клепачите, но не се отварят.

Да.

Мъжът не се чувства по-различен, по-добър, или по-лош.

Тръгва да излезе от стаята, но внезапно му хрумва нещо. Връща се до леглото, изважда шишенцето от опаковката и го изтрива с ризата си. Сетне притиска към него отпуснатите пръсти на лявата ръка на спящата жена. Слага шишенцето обратно в кутийката и бързо излиза от стаята, без да хвърли поглед назад.

Прибира се в къщи, чака телефонът да иззвъни и съжалява, че не я е целунал още веднъж. Междувременно гледа телевизия и изпива огромно количество вода.

(обратно)

Информация за текста

Stephen King

The Woman in the Room, 1978

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008

Издание:

Стивън Кинг. Понякога те се завръщат (сборник разкази)

Издателска къща „Плеяда“, 1994

Коректор: Росица Варадинова

Художник: Петър Станимиров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9470]

Последна редакция: 2008-11-12 17:30:00

(обратно)