Виктор СуворовКонтролът
Действащи лица
Настя Стрелецкая (Жар-птицата)
Холованов (същият — Дракона) — другар с излъскани ботуши
Другарят Сталин — генерален секретар на ЦК на БКП (б)
Ширманов — провокатор-екзекутор
Неизвестен със сиви дрехи
Професор Перзеев — теоретик на човекоядството
Другарят Ежов — нарком на вътрешните работи (на НКВД) на СССР, генерален комисар на Държавна сигурност
Мистър Стентън — генерален директор на фирмата „Фараон & синове“
Другарят Берлгаи — нарком на съобщенията на СССР, комисар на Държавна сигурност първи ранг, бивш началник на ГУЛАГ на НКВД на СССР
Другарят Фриновски — заместник-нарком на НКВД, командарм първи ранг
Другарят Бочаров — старши майор от Държавна сигурност, началник на Куйбишевското управление на НКВД
Другарят Берия — първи секретар на ЦК на Грузинската комунистическа партия
Майстор Никанор
Инструкторът Скворцов
Катка Михайлова — веселячка
Сей Сеич — спецкондуктор на спецвагон
Люска Манатарката — спецкуриер на ЦК
Севастян — касоразбивач
Терентий Пересипкин — майор
Мистър Хъмфри — електроинженер
Вождове, охрана, прислуга, чекисти, екзекутори, тъмничари, политически затворници, криминални затворници, спортисти, работници, селяни, трудова интелигенция, човекоядци, широки народни маси.
(обратно)
ПРОЛОГ
— А сега ми целуни ботуша.
Лъскавото бомбе на ботуша деликатно подбутна лицето й: целувай.
Няма начин да не гледа ботушното сияние. Не може да си извърне лицето. Не може да го извърне, защото са й извили ръцете зад гърба и ги теглят все по-нагоре. Полекичка. И болката полекичка пълзи към онази граница, отвъд която не можеш да си сдържиш вика.
А на нея хич не й се вика.
Тя си е наумила: да не вика.
Едно време, когато във ветроходния флот биели моряците с корабни въжета, всекиму натиквали в устата парцал, за да не вика. Но тия славни времена са отминали. Сега ти натикват детска гумена топка, когато те разстрелват в мазето на затвора. А ако разстрелът е сред природата, не ти натикват детска топка — врякай колкото си щеш. Врякай до насита. А ако те бият или ти трошат ръцете, викът не само че не се осуетява, но се изисква. Изтръгва се с бой. Такава е модата. Изобщо изтезание без вопли е несполучливо изтезание. Непълноценно. Като бира без пяна.
А на тях им се щеше изтезанието да бъде сполучливо. Щеше им се тя да вика. Затова полечка издигат ръцете й все по-високо.
А в гората за разстрели свирепства пролет. Една такава безсрамна пролет. Шантава. Разблудна. И всяка изгнила борова игличка е поела мириса на пролетта. Жалко, че с миризмата на лански борови иглички се смесва миризмата на гранясала вакса за ботуши. Миризмата на лъснат ботуш. И тоя ботуш беззлобно, но настойчиво ти се навира в зъбите: целуни ме де.
И друг един глас, почти нежен, й подсказва:
— Цункай го ма, патко. Какво ще ти стане?! Цункай го веднъж и да ти теглим куршума. И да се свърши всичко. Хем ти няма да се мъчиш, хем ние няма да закъснеем за мача. Инак… нали знаеш — с ритници ще те претрепем. Цункай го…
Хубаво е било едно време. Едно време казвали: „Целувай ръка на злодея.“ Сега — ботуша. Някога преди екзекуция на осъдения му се е полагала и чаша водка. Сега не му се полага. Сега само екзекуторите пият преди екзекуцията.
И след нея.
Цялата гора за разстрели се е осмърдяла на водка.
Повдигнаха й още малко ръцете. Така, че нещо изпука. Да имаше наблизо някоя клонка, щеше да се вкопчи в тая клонка със зъби и да сдържи вика си. Но не се изпречва клонка пред зъбите й. Само мокър пясък и лански борови иглички. А ръцете й вече толкова са ги издигнали, че може само да вдишва. Да издиша не може, очите й се изцъклят.
Щом й поотпуснаха ръцете, тя издиша с хлипане. Мислеше, че ще ги отпуснат още малко. И наистина ги поотпуснаха, но тъкмо тогава някой я изрита с ботуш под ребрата. Така я изрита, че болката в ръцете секна. И изобщо заглъхнаха всички болки.
Една нова голяма болка отначало се просмука в нея, а после рукна и взе да я запълва. И да я препълва. Лапа въздуха с уста, но не може да го налапа. Захвърлиха й ръцете. Те паднаха като въжета на гърба й. Пет пари не даваше за ръцете си. И през ум не й минаваше да ги помръдне. Трябва й само въздух. Да си поеме дъх. И май захапа малко. Само че той не иска да влезе по-навътре от устата й. Изритаха я още веднъж с ботуш. Не с онзи лъснатия. Лъснатият е за целувки. С друг я изритаха. С войнишки. Войнишкият е по-тежък. Може и да не я бяха изритали кой знае колко силно. Само че от втория ритник звъннаха сладко звънчета и тя заплува спокойно и тихо към мамещата чернота.
Докато отплуваше, усети други ритници, редки и тежки. Но вече никак не я болеше и затова тя се усмихваше с добра светла усмивка.
След това продължи да си лежи все така с лице в мокрия пясък, в ланските борови иглички. Беше студено и непоносимо мокро. Смъкнаха й шинела и я обляха с вода. Между храстите тук-там още се виждаше сняг. Затова е студено на земята. Ако те облеят с вода.