Тимоти ЩалВиж Рим и умри
Нощта беше студена като смъртта и пълна с призраци.
В края на деня гората наоколо сякаш беше потънала в някакво черно море, всред което гореше малък огън, изгубен като самотен остров. На брега му от бакърена светлина — две фигури, подобни на корабокрушенци, плътно една до друга и неподвижни като мъртъвци. Ала не бяха нито мъртви, нито спяха. Защото през тази нощ не можеха да мислят за сън. Вместо това дебнеха зорко, почти напрегнато в мрака и мълчаливо се ослушваха за шумовете, които изпълзяваха изпод мантията на нощта.
Ларн обхвана по-силно в обятията си тесните рамене на Ноона. Тя трепереше и той знаеше, че това не се дължи единствено на студа.
Притиснал момичето плътно до себе си, предпазливо се премести по-близо до огъня. Но пламъците, изглежда, почти не излъчваха топлина. Сякаш тази странна нощ щеше да погълне и горещината.
— Вятърът — прошепна младият мъж успокоително в косите на спътницата си, — това е само вятърът.
Топлото му дихание в нейното ухо накара Ноона да изтръпне. Искаше да кимне в знак на съгласие, искаше да каже, че му вярва. Че има право, съвсем определено! Искаше да внуши на самата себе си, че наистина няма никаква причина за страх. Но не го направи. От устата й не излезе нито звук.
Защото вятърът… не дишаше, не пъхтеше, не ръмжеше. А и вятърът нямаше очи.
А Ноона чувстваше, че я наблюдават! Откъм нощта. Някъде там иззад огромните дървета нещо дебнеше и я държеше в плен с погледа си. Ноона го долавяше съвсем ясно, сякаш беше сграбчена от някаква ръка, която не искаше да я пусне. Но колкото и да се напрягаше със собствените си очи да проникне в тъмнината, не откриваше нищо освен най-мрачната нощ.
Най-сетне Ноона затвори очи и чувството, че някой е втренчил поглед в нея, поотслабна. Притисна се още по-плътно до Ларн, сгуши се в мощните му обятия като малко животинче в майка си и пое тръпчивия дъх, смесица от собствената миризма на Ларн и на щавените кожи, които той — и тя самата — носеха като облекло. Ларн толкова много миришеше на мъж, толкова силно. Приятна, успокояваща миризма.
Устните на Ноона се свиха в лека усмивчица. Въпреки всичкия страх, който се беше промъкнал в сърцето й тази нощ, не съжаляваше за онова, което беше сторила. Правилно беше решението й да помогне на Ларн и да остане с него. Нищо че цената, която трябваше да плати, беше висока и кървава…
Ноона се унесе в неспокоен полусън и мислите й се върнаха назад в близкото минало. Назад на север при ордата номади, към която тя и Ларн принадлежаха допреди няколко дни и която осъмна като техен смъртен враг!
Ларн не искаше повече да следва предначертан път. Не се подчини на старите правила и не желаеше повече старците да му казват какво, кога и как да се прави. Не, Ларн имаше възражения, които се отнасяха до живота на ордата и бъдещето й. Имаше предвид сътрудничеството с други племена. Размяната на знания и стоки, храни, инструменти и оръжия.
И не скриваше мнението си. Още по-малко това, че хората не бива да отдават прекалено голямо значение на съветите на шаманите и техните богове. Съдбата на всеки човек е в собствените му ръце!
Това се оказа съдбоносна грешка. Защото, макар и да беше посял съмнение между младите хора в ордата, настрои против себе си преди всичко вярващите в боговете. А те бяха болшинство и думата им тежеше повече.
По заповед на старейшините младият бунтар беше арестуван, окован и устата му — запушена. Присъдата беше ясна още преди да е произнесена. Но Ноона не допусна да бъде изпълнена!
Беше израснала с Ларн. Харесваше го, може би дори го и обичаше — поне като брат, защото Ларн никога не беше показвал към нея нещо повече от този вид любов. Ноона беше слушала изказванията му и думите му бяха докоснали нещо у нея, макар и да не беше попаднала изцяло в техен плен. И тъй, тя взе решението си не заради идеите и идеалите му. Не, направи го единствено заради Ларн.
Ноона го беше освободила, преди да успеят да го убият с камъни или да го пребият до смърт. Нещо повече, тя подготви и съвместното им бягство.
До момента, когато тя и Ларн стигнаха до фреккойшерите, които Ноона беше укрила малко по-настрани от лагера, всичко мина добре. Тогава беше открито изчезването на затворника и още преди Ноона и Ларн да се качат на ездитните си животни, ето че се появиха двама членове на ордата!
Ларн излезе насреща им. Беше добър воин, един от най-добрите в ордата. Двамата преследвачи щяха да изпитат това на гърба си. След кратката, но ожесточена битка загинаха…
Как в крайна сметка успяха да се измъкнат безнаказано, Ноона не знаеше и до ден днешен. Преживя бягството като в транс, парализирана от най-дълбок потрес заради двете жертви. Спомняше си съвсем смътно хаотичното преследване с фреккойшери. Но й се струваше като че ли не е присъствала сама, ами е чула някой да го разказва.
А сега всичко беше минало.
Бягството им беше преди няколко дни, отдавна бяха оставили бедната северна земя зад себе си и изглеждаше, че може би вече няма да ги