Читаем онлайн «Крокодилът Гена и неговите приятели» 2 cтраница

да стоиш на витрината и да привличаш вниманието на минувачите. Разбра ли?

— Разбрах — каза зверчето. — А къде ще живея?

— Къде ще живееш ли?… Ами може и тук! — Управителят показа на Чебурашка една стара телефонна кабина при входа. — Това ще бъде твоят дом!

Така Чебурашка остана да работи в големия магазин и да живее в малката къщичка. Разбира се, тя не беше най-красивата в града. Но пък Чебурашка винаги имаше подръка телефон и можеше да позвъни на когото си иска, без да излиза от къщи.

Всъщност засега нямаше на кого да се обажда, но това никак не го тревожеше.

(обратно)

Втора глава

В града, където попадна Чебурашка, живееше и крокодилът на име Гена. Всяка сутрин той се събуждаше в малкия си апартамент, измиваше се, закусваше и отиваше на работа в зоологическата градина. Там Гена работеше като… крокодил.

Щом пристигнеше, той се събличаше, закачаше костюма, шапката и бастуна си на един пирон и лягаше на слънце край басейна.

На клетката му имаше табелка с надпис:

Когато работният му ден свършеше, Гена внимателно се обличаше и тръгваше към къщи, към своя малък апартамент. Там четеше вестници, пушеше лула и по цяла вечер си играеше сам на морски шах.

Веднъж, когато загуби от себе си четирийсет пъти, му стана много тъжно.

„Защо винаги съм сам? — помисли си той. — Непременно трябва да си намеря приятел.“

Взе молив и написа следната обява:

Още същата вечер разлепи обявата из града и зачака.

(обратно)

Трета глава

Късно вечерта на другия ден някой позвъни на вратата. На прага стоеше малко, сериозно момиченце.

— Във вашата обява — каза то — има цели три грешки.

— Не може да бъде! — възкликна Гена; той си мислеше, че са най-малко осемнайсет. — Какви?

— Първо, думата „крокодил“ се пише с „о“, и второ, как може да сте млад, след като сте на петдесет години?

— Крокодилите живеят по триста години и затова съм все още млад — възрази Гена.

— Все едно, трябва да пишете грамотно. Хайде да се запознаем. Казвам се Галя. Работя в детския театър.

— А аз се казвам Гена. Работя в зоологическата градина. Като крокодил.

— Какво ще правим сега?

— Нищо. Хайде просто да си поговорим.

Но в това време на вратата пак се позвъни.

— Кой е? — попита крокодилът.

— Аз съм, Чебурашка! — И в стаята се появи някакво неизвестно животно. То беше кафяво, с големи ококорени очи и къса пухкава опашка.

— Кой сте вие? — обърна се Галя към него.

— Не зная — отвърна гостът.

— Никаква представа ли нямате? — попита момиченцето.

— Никаква.

— Да не би случайно да сте мече?

— Не зная — каза Чебурашка. — Може и мече да съм.

— Не — намеси се крокодилът, — не е никакво мече. Мечките имат малки очи, а вижте неговите какви са грамадни!

— Тогава може да е кученце? — замисли се Галя.

— Може — съгласи се гостът. — А кученцата люлеят ли се по дърветата?

— Не, не се люлеят — отговори Гена. — Те обикновено лаят.

— Как?

— Така: бау-бау — излая крокодилът.

— Не, аз не мога така — натъжи се Чебурашка. — Значи не съм кученце!

— Сещам се — отново се обади Галя. — Сигурно сте леопард.

— Сигурно — съгласи се Чебурашка. На него му беше все едно. — Сигурно съм леопард.

Никой не беше виждал леопард и затова се отдръпнаха настрани. За всеки случай.

— Хайде да погледнем в речника — предложи Галя. — Там всички думи са обяснени по букви.

(Ако вие, деца, не знаете какво е речник, ще ви обясня. Това е специална книга. В нея са събрани всички думи, които съществуват на света, и се разказва какво означава всяка дума.)

— Хайде да погледнем в речника — съгласи се Чебурашка. — А на коя буква ще гледаме?

— На буквата „РР-РР-РРЪ“ — каза Галя, — защото леопардите РР-РР-РРЪМЖАТ.

— И на буквата „Х“ — добави Гена, — защото леопардите Х-ХАПЯТ.

Разбира се, и Галя, и Гена не бяха прави, защото леопардът не трябва да се търси нито на буквата „РР-РР-РРЪ“, нито на буквата „Х“, а на буквата „Л“.

Нали е ЛЕОПАРД, а не РР-РР-РРЪОПАРД и още по-малко Х-ХОПАРД.

— Но аз не ръмжа и не хапя — каза Чебурашка, — значи не съм леопард!…

И той отново се обърна към крокодила:

— Кажете, моля, ако не разберете какъв съм, няма ли да дружите с мен?

— Защо? — учуди се Гена. — Всичко зависи от вас. Ако сте добър другар, ще се радваме