Читаем онлайн «Ти срещу мен»

Джени Даунам

Ти срещу мен

1

Майки не можеше да повярва на очите си.

Ето го млякото отпред на касата. Ето я ръката на Аджай, протегната към него в очакване на парите. Ето го и него, трескаво търсещ монети сред стари хартийки и парченца книжни салфетки из джобовете на якето. Жената зад него се размърда нетърпеливо. Някой от опашката се изкашля нервно.

Кръвното на Майки скочи до небесата.

— Съжалявам — измърмори той, — ще трябва да го върна.

Аджай поклати глава.

— Няма нищо. Взимай, ще ми го платиш утре. Вземи и шоколад за сестрите си.

— Не, не, няма нужда.

— Не ставай глупав, вземи! — Аджай сложи млякото и два китката в книжна торба и му я подаде. — Приятен ден.

Майки не вярваше, че ще е приятен. От седмици не му се бе случвало денят му да е хубав. Но кимна в знак на благодарност, взе торбата и излезе.

Отвън продължаваше да вали като из ведро. Дъждът образуваше сива мъглива завеса, която превръщаше светлината от флуоресцентната лампа над вратата в бледо петно. Майки вдиша дълбоко с надежда да усети дъха на морето, но долови само миризмата от хладилните витрини — вентилаторът зад него издухваше топлия въздух и насищаше въздуха с миризма на зеленчуци. Той метна качулката на главата си и пресече улицата.

Прибра се вкъщи и завари Холи да седи на килима пред телевизора и да нагъва бисквити направо от пакета. Карин беше спряла да плаче и коленичила до сестра си, решеше кротко косата й.

Майки я огледа изпитателно.

— По-добре ли си?

— Малко по-добре.

— Сега ще ми кажеш ли какво стана?

Карин сви рамене.

— Опитах се да изляза. Стигнах до входната врата.

— Е, все пак е нещо.

Тя извъртя очи.

— Нещо като нищо.

— Някакво начало, все пак.

— Не, Майки, това е краят. Холи искаше мляко за закуска, а аз не можах да се справя дори и с това.

— Нищо, вече има мляко. Искаш ли чай?

Той отиде в кухнята и напълни чайника. Дръпна пердето и отвори прозореца. Дъждът утихваше, въздухът беше чист и свеж. Някъде плачеше дете. Една жена крещеше. Нечия врата се затръшна, после пак, и пак — три пъти. Бам. Бам. Бам.

Холи влезе в кухнята и остави кутията с бисквитите на плота. Майки я хвана за яката на пижамата.

— Защо не си готова за училище?

— Защото няма да ходя.

— Ще ходиш и още как.

Тя опря гръб в хладилника и вдигна глава към тавана.

— Не мога да отида. Днес е предварителното изслушване.

Той я изгледа накриво. Откъде, по дяволите, беше научила?

— Слушай ме сега. Ако отидеш горе и се приготвиш бързо за училище, ще ти дам кит кат.

— С две или с четири блокчета?

— С четири.

Той бръкна в пазарската торба, измъкна едно от десертчетата и го размаха пред очите й.

— И събуди мама.

Холи го погледа смаяно.

— Ама ти… сериозно ли?

— Сериозно.

Беше им разрешено да я будят само при извънредни ситуации. Ако тази не беше такава, тогава Майки не знаеше какво е извънредна ситуация.

Холи поклати глава, сякаш искаше да му покаже, че идеята му е безумна, грабна китката и изтича нагоре по стълбите.

Майка му смяташе, че полицията ще помогне на Карин, ето къде беше проблемът. След като я заведе в управлението, за да разкаже какво е станало с нея, тя се отдръпна, явно решила, че си е свършила работата. Но полицаите бяха пълни идиоти. Засипаха Карин с неудобни въпроси, въпреки че виждаха колко е разстроена. Полицайката, която бе определена да отговаря за нея, я върна вкъщи и се намръщи на бъркотията в стаите, като че ли видяното беше красноречиво доказателство с каква пасмина щеше да й се наложи да си има работа.Майка му не реагира, но Майки се ядоса толкова, че трябваше да си прехапе езика, за да не избухне. Устата му се напълни с кръв, но сладникавият вкус на кръвта свърши работа.

Когато полицайката си тръгна, той взе адреса от Карин и се обади на Джако да дойде с колата. Джако извика и момчетата, но докато стигнат до къщата на копелето, вече беше късно — Том Паркър беше арестуван и полицията бе оградила мястото с жълта лента.

Оттогава минаха близо две седмици, но Майки още не можеше да се успокои. Как да развърже възела в корема, който се затягаше всеки път, когато Карин започваше да плаче? Как да запази хладнокръвие, като гледаше Хеш и да гали ръката на сестра си, да стиска пръстите й и да й подава малки влажни тампони за очите, сякаш Карин беше радио, което трябваше да се настрои, телевизор, изгубил каналите си?

Майка му гледаше да се скатае, правеше се, че няма проблем. Но когато едно осемгодишно хлапе утешава петнайсетгодишната си сестра, човек не може да си помисли друго, освен че светът се е обърнал с краката нагоре. Някой трябваше да оправи нещата, нали?

Той направи чай, наля го в чаши и сложи една от тях на масата пред Карин. Тя се бе барикадирала на дивана. Откакто й се бе случило онова, непрекъснато го правеше — покриваше се с възглавници, юрган, одеяла и пуловери, и лежеше по цял ден под тях.

Майки приседна на ръба на дивана.

— Как си сега?

На фона на осветения от