Читаем онлайн «Ниско налягане»
- 123 . . . последняя (140) »
Сандра Браун
Ниско налягане
Белами Листън е само на дванайсет, когато по-голямата й сестра Сюзан е убита през един далечен дъждовен ден, обхванат от свирепа буря.
Оцеляла от семейната трагедия, осемнайсет години по-късно Белами публикува под псевдоним първия си роман — «Ниско налягане» — който бързо се превръща в истински бестселър и жъне бурен успех. Историята се основава върху убийството на Сюзан — нерешеният случай, както и загадката кой се крие зад псевдонима на автора, разпалват стръвта на репортерите до крайност и скоро самоличността на Белами е разкрита. Избухва шумен скандал около семейството й. Самата Белами неочаквано се превръща в мишена на брутален нападател, който или иска истината около убийството на Сюзан да си остане неизвестна, или — което е още по-опасно — търси отмъщение заради човек, обвинен по грешка и осъден за убийството. За да разпознае преследвача си, Белами трябва да се изправи срещу злите духове от миналото, включително срещу Дент Картър — някогашният приятел на сестра й и един от основните заподозрени по делото.
Колкото по-дълбоко Белами разравя мистерията около гибелта на Сюзан, толкова по-разтърсващи са изплувалите детайли от престъплението, които я насочват към кръга на най-близките й хора… Измъчвана от тежки спомени и разкъсвана от противоречивите си чувства към Дент, но решена на всяка цена да се добере до верните отговори, Белами няма да се откаже от преследването на убиеца. Освен ако убиецът на Сюзан не удари пръв…
Пролог
Плъхът беше мъртъв, но това не го правеше по-малко ужасяващ, отколкото ако беше жив.
Белами Прайс потисна един вик зад дланите си, отскачайки от лъскавата подаръчна кутия, превързана със сатенена панделка. Животното лежеше върху тънка сребриста хартия, дългата му розова опашка беше свита към дебелото тяло.
Белами се блъсна в стената, потрепери и се смъкна надолу до пода. Наведе се напред и затвори очи. Но бе прекалено ужасена, за да заплаче. Хлиповете й бяха сухи и дрезгави.
Кой би си направил такава отвратителна шега? Кой! И защо!
Събитията от деня започнаха да се превъртат в съзнанието й като запис на бързи обороти.
* * *
— Бяхте страхотна!
— Благодаря. — Белами се опита да поддържа енергичната крачка, зададена от редакторката в издателството, въпреки че овесените ядки в стомаха й се бяха превърнали на топка от бързането.
— Това шоу е номер едно в програмния блок. — Бързата й реч беше в унисон с тракането на токчетата й. — На километри пред конкуренцията. Говорим за пет милиона зрители. Току-що се превърнахте в страхотна национална атракция.
Точно това, което Белами искаше да избегне. Но не си даде труд да го каже. Отново. За пореден път. Нито редакторката, нито агентът й, Декстър Грей, разбираха желанието й да насочи вниманието на аудиторията към книгата, а не към самата себе си.
Декстър, който я стискаше здраво за лакътя, я побутна към мраморното фоайе на манхатънския небостъргач.
— Беше изключителна. Безупречна, но сърдечна. Емоционална. Само това интервю сигурно ще продаде най-малко хиляда бройки от «Ниско налягане», каквато беше и целта. — Той я насочи към изхода, където един униформен портиер докосна с пръсти ръба на шапката си, докато Белами минаваше покрай него.
— Книгата ви ме държа буден нощи наред, госпожице Прайс.
Тя едва успя да му поблагодари, преди да бъде тласната през въртящата се врата, която я изхвърли на площада. Откъм тълпата, която се бе събрала да зърне тазсутрешната звезда в шоуто, се чу вик, когато напуснаха телевизионното студио.
Редакторката ликуваше.
— Декстър, помогни ми да я преведем през тълпата. Ще направя една снимка. Можем да поговорим за това в още няколко репортажа.
Декстър, по-чувствителен към нежеланието на клиентката си за слава, се изправи на пръсти и заговори в ухото на Белами, за да надвика уличния грохот.
— Няма да навреди да се възползваме от ситуацията и да дадеш няколко автографа. Повечето автори работят цял живот…
— И никога не получават подобно медийно внимание — довърши тя вместо него. — Хиляди писатели биха дали дясната си ръка за това. Все това ми повтаряш. Непрекъснато.
— Налага се. — Той я потупа по ръката и я побутна към нетърпеливите хора, които протягаха ръце към преградите. — Усмихни се. Твоята любима публика чака.
Читателите, превърнали се в нейни фенове мигновено, се провикваха и искаха да стиснат ръката й и да й дадат да подпише екземплярите «Ниско налягане», които си бяха купили. Като се опитваше да бъде колкото се може по-снизходителна, тя им благодари и се усмихна в многобройните камери на мобилните им телефони.
Някакъв ентусиазиран фен разтърсваше енергично ръката й, когато с ъгълчето на окото си тя забеляза Роки ван Дърбин — репортер, който пишеше за дневния таблоид «Ай Спай». Ван Дърбин стоеше леко встрани от тълпата, надянал самодоволна усмивка, и даваше инструкции на придружаващия го фотограф.
Тъкмо ван Дърбин бе човекът, разкрил и след
Ниско налягане
Белами Листън е само на дванайсет, когато по-голямата й сестра Сюзан е убита през един далечен дъждовен ден, обхванат от свирепа буря.
Оцеляла от семейната трагедия, осемнайсет години по-късно Белами публикува под псевдоним първия си роман — «Ниско налягане» — който бързо се превръща в истински бестселър и жъне бурен успех. Историята се основава върху убийството на Сюзан — нерешеният случай, както и загадката кой се крие зад псевдонима на автора, разпалват стръвта на репортерите до крайност и скоро самоличността на Белами е разкрита. Избухва шумен скандал около семейството й. Самата Белами неочаквано се превръща в мишена на брутален нападател, който или иска истината около убийството на Сюзан да си остане неизвестна, или — което е още по-опасно — търси отмъщение заради човек, обвинен по грешка и осъден за убийството. За да разпознае преследвача си, Белами трябва да се изправи срещу злите духове от миналото, включително срещу Дент Картър — някогашният приятел на сестра й и един от основните заподозрени по делото.
Колкото по-дълбоко Белами разравя мистерията около гибелта на Сюзан, толкова по-разтърсващи са изплувалите детайли от престъплението, които я насочват към кръга на най-близките й хора… Измъчвана от тежки спомени и разкъсвана от противоречивите си чувства към Дент, но решена на всяка цена да се добере до верните отговори, Белами няма да се откаже от преследването на убиеца. Освен ако убиецът на Сюзан не удари пръв…
Пролог
Плъхът беше мъртъв, но това не го правеше по-малко ужасяващ, отколкото ако беше жив.
Белами Прайс потисна един вик зад дланите си, отскачайки от лъскавата подаръчна кутия, превързана със сатенена панделка. Животното лежеше върху тънка сребриста хартия, дългата му розова опашка беше свита към дебелото тяло.
Белами се блъсна в стената, потрепери и се смъкна надолу до пода. Наведе се напред и затвори очи. Но бе прекалено ужасена, за да заплаче. Хлиповете й бяха сухи и дрезгави.
Кой би си направил такава отвратителна шега? Кой! И защо!
Събитията от деня започнаха да се превъртат в съзнанието й като запис на бързи обороти.
* * *
— Бяхте страхотна!
— Благодаря. — Белами се опита да поддържа енергичната крачка, зададена от редакторката в издателството, въпреки че овесените ядки в стомаха й се бяха превърнали на топка от бързането.
— Това шоу е номер едно в програмния блок. — Бързата й реч беше в унисон с тракането на токчетата й. — На километри пред конкуренцията. Говорим за пет милиона зрители. Току-що се превърнахте в страхотна национална атракция.
Точно това, което Белами искаше да избегне. Но не си даде труд да го каже. Отново. За пореден път. Нито редакторката, нито агентът й, Декстър Грей, разбираха желанието й да насочи вниманието на аудиторията към книгата, а не към самата себе си.
Декстър, който я стискаше здраво за лакътя, я побутна към мраморното фоайе на манхатънския небостъргач.
— Беше изключителна. Безупречна, но сърдечна. Емоционална. Само това интервю сигурно ще продаде най-малко хиляда бройки от «Ниско налягане», каквато беше и целта. — Той я насочи към изхода, където един униформен портиер докосна с пръсти ръба на шапката си, докато Белами минаваше покрай него.
— Книгата ви ме държа буден нощи наред, госпожице Прайс.
Тя едва успя да му поблагодари, преди да бъде тласната през въртящата се врата, която я изхвърли на площада. Откъм тълпата, която се бе събрала да зърне тазсутрешната звезда в шоуто, се чу вик, когато напуснаха телевизионното студио.
Редакторката ликуваше.
— Декстър, помогни ми да я преведем през тълпата. Ще направя една снимка. Можем да поговорим за това в още няколко репортажа.
Декстър, по-чувствителен към нежеланието на клиентката си за слава, се изправи на пръсти и заговори в ухото на Белами, за да надвика уличния грохот.
— Няма да навреди да се възползваме от ситуацията и да дадеш няколко автографа. Повечето автори работят цял живот…
— И никога не получават подобно медийно внимание — довърши тя вместо него. — Хиляди писатели биха дали дясната си ръка за това. Все това ми повтаряш. Непрекъснато.
— Налага се. — Той я потупа по ръката и я побутна към нетърпеливите хора, които протягаха ръце към преградите. — Усмихни се. Твоята любима публика чака.
Читателите, превърнали се в нейни фенове мигновено, се провикваха и искаха да стиснат ръката й и да й дадат да подпише екземплярите «Ниско налягане», които си бяха купили. Като се опитваше да бъде колкото се може по-снизходителна, тя им благодари и се усмихна в многобройните камери на мобилните им телефони.
Някакъв ентусиазиран фен разтърсваше енергично ръката й, когато с ъгълчето на окото си тя забеляза Роки ван Дърбин — репортер, който пишеше за дневния таблоид «Ай Спай». Ван Дърбин стоеше леко встрани от тълпата, надянал самодоволна усмивка, и даваше инструкции на придружаващия го фотограф.
Тъкмо ван Дърбин бе човекът, разкрил и след
- 123 . . . последняя (140) »