Читаем онлайн «Утро с Райли»
- 123 . . . последняя (49) »
Сандра Браун
Утро с Райли
_Аз съм безнадеждна романтичка и обичам романтичната обстановка — лунна светлина, танцуващите пламъчета на свещите, лекия бриз.
Обичам цветята, виното, парфюмите и коприната. Обичам прошепнатите в мрака думи и слънчевите зайчета по кожата и косата. Камината е едно от най-любимите ми неща. Надявам се, че любовта ми към романтичното е намерила отражение в романите ми. Ако мога да даря на читателите няколко приятно прекарани мига, ако сюжетите ми ги стоплят и разпалват у тях чувства, значи съм успяла!_
Сандра Браун
Първа глава
Доставчикът извика откъм спалнята:
— Уважаема госпожице Касиди?
— Да?
— Съжалявам, скъпа, но вашата маса просто не е достатъчно голяма.
— По дяволите! — промърмори Брин под носа си, докато се мъчеше да затвори ципа на роклята отзад. Извърна глава към огледалото, за да види защо не помръдва. При това рязко движение непокорен кичур се спусна пред лицето й. Тя го повдигна и го нави на една от ролките, които стърчаха над главата й като космически ореол. — Направи всичко възможно, Стюърт. Пристигна ли барманът?
— Вече направих всичко, което бе по силите ми — каза той с раздразнение. — Нужна ви е по-голяма маса.
Брин уморено отпусна ръце и погледна отражението си. Едното й око бе старателно гримирано, а над другото все още нямаше и следа от грим. Упрекна се заради глупавото си решение да бъде домакиня на този прием. Бе разпределила времето си до секунда. Нямаше нито миг за губене с развалени ципове и нервни доставчици.
Обърна се, рязко отвори вратата на банята и застана срещу Стюърт, който стоеше с ръце на кръста и мрачно изражение, също като нейното.
— Нямам по-голяма маса — гневно каза Брин. — Да видим какво би могло да се направи. Барманът тук ли е вече?
Бързо прекоси спалнята и слезе във всекидневната, където подреждаха напитките. Раменете й бяха оголени, но нямаше защо да се срамува от Стюърт.
Двама от помощниците му стояха, небрежно скръстили ръце, сякаш чакаха автобус. Брин ги стрелна с гневен поглед, но това съвсем не ги трогна.
— Джеки каза, че по това време вече ще бъде тук — отбеляза Стюърт по повод отсъствието на бармана.
— Нямам представа защо се бави. Винаги сме се разбирали прекрасно.
— Защо ли това не ме успокоява? — промълви тихо Брин, докато преценяващо оглеждаше масата. Ястията бяха подредени и изящно украсени върху сребърни подноси, но те бяха твърде близо един до друг, а някои дори стърчаха извън ръба. Въпреки че бе ядосана на Стюърт, той все пак бе добър в професията си и нямаше смисъл да спори с него. — Прав си, трябва да променим нещо.
— Тази ваза изглежда ужасно — каза Стюърт и намръщено посочи към средата на масата. — Трябваше да оставите на мен да подбера цветята. Не помните ли, че ви казах…
— Помня, но реших да се доверя на своята цветарка.
— Не можем ли да махнем вазата? Или просто да ми позволите да ги подредя така, че да не бъде толкова…
Той направи изразителен жест с ръце.
— Не я докосвай! Платих сто долара за нея.
— Твърде много — иронично отбеляза Стюърт.
Тя го изгледа гневно и нави немирния кичур, който отново се бе измъкнал.
— Това няма нищо общо с парите. Собственичката на цветарския магазин случайно е моя приятелка и се е занимавала с този бизнес по-дълго, отколкото ти си живял.
«Наистина съм нервна — помисли си Брин. — Защо стоя тук и споря с този нахалник Стюърт, когато съм полуоблечена, а четиридесетте гости ще пристигнат всеки момент?»
Отново насочи вниманието си към претрупаната маса.
— Не можеш ли да отнесеш някои от подносите в кухнята и да ги сложиш, когато тези на масата се изпразнят?
Стюърт трепна и зяпна от изумление.
— В никакъв случай! Скъпа, ястията са приготвени, за да събуждат и задоволяват апетита на гостите. Сред тях има сладки и…
— О, за бога! — извика Брин. — Кой може да знае кога апетитът му трябва да бъде събуждан и кога — задоволяван? Тези хора ще искат просто да хапнат. Съмнявам се, че би им хрумнало да се замислят за друго, освен дали храната е вкусна или не.
Лицето й доби съсредоточен израз и тя отново огледа масата.
— Добре — решително каза Брин. — Сложи тази купа с мариновани скариди на малката масичка. Постави до нея чаша с клечки за зъби. А вие — обърна се към мързеливите помощници — преместете тези ордьоври ето там до плота. Мисля, че на масичката до дивана има достатъчно място за чинията с пикантни хапки. Така ще се освободи малко място.
Тримата млади мъже се спогледаха.
— Нямате никакъв усет за приятно поднасяне на ястия — дръзко каза Стюърт.
— Просто действайте! Впрочем къде е барманът, когото обеща да повикаш? Все още нищо не е готово.
— Ще дойде.
— Моли се да пристигне скоро, защото иначе ще удържа от възнаграждението ти.
На вратата се позвъни.
— Видяхте ли? — закачливо отбеляза Стюърт. — Излишно е да се тревожите. Това е барманът.
Той се втурна към вратата преди Брин.
— Кой сте вие? — гласът, който зададе този груб въпрос, бе плътен и
Утро с Райли
_Аз съм безнадеждна романтичка и обичам романтичната обстановка — лунна светлина, танцуващите пламъчета на свещите, лекия бриз.
Обичам цветята, виното, парфюмите и коприната. Обичам прошепнатите в мрака думи и слънчевите зайчета по кожата и косата. Камината е едно от най-любимите ми неща. Надявам се, че любовта ми към романтичното е намерила отражение в романите ми. Ако мога да даря на читателите няколко приятно прекарани мига, ако сюжетите ми ги стоплят и разпалват у тях чувства, значи съм успяла!_
Сандра Браун
Първа глава
Доставчикът извика откъм спалнята:
— Уважаема госпожице Касиди?
— Да?
— Съжалявам, скъпа, но вашата маса просто не е достатъчно голяма.
— По дяволите! — промърмори Брин под носа си, докато се мъчеше да затвори ципа на роклята отзад. Извърна глава към огледалото, за да види защо не помръдва. При това рязко движение непокорен кичур се спусна пред лицето й. Тя го повдигна и го нави на една от ролките, които стърчаха над главата й като космически ореол. — Направи всичко възможно, Стюърт. Пристигна ли барманът?
— Вече направих всичко, което бе по силите ми — каза той с раздразнение. — Нужна ви е по-голяма маса.
Брин уморено отпусна ръце и погледна отражението си. Едното й око бе старателно гримирано, а над другото все още нямаше и следа от грим. Упрекна се заради глупавото си решение да бъде домакиня на този прием. Бе разпределила времето си до секунда. Нямаше нито миг за губене с развалени ципове и нервни доставчици.
Обърна се, рязко отвори вратата на банята и застана срещу Стюърт, който стоеше с ръце на кръста и мрачно изражение, също като нейното.
— Нямам по-голяма маса — гневно каза Брин. — Да видим какво би могло да се направи. Барманът тук ли е вече?
Бързо прекоси спалнята и слезе във всекидневната, където подреждаха напитките. Раменете й бяха оголени, но нямаше защо да се срамува от Стюърт.
Двама от помощниците му стояха, небрежно скръстили ръце, сякаш чакаха автобус. Брин ги стрелна с гневен поглед, но това съвсем не ги трогна.
— Джеки каза, че по това време вече ще бъде тук — отбеляза Стюърт по повод отсъствието на бармана.
— Нямам представа защо се бави. Винаги сме се разбирали прекрасно.
— Защо ли това не ме успокоява? — промълви тихо Брин, докато преценяващо оглеждаше масата. Ястията бяха подредени и изящно украсени върху сребърни подноси, но те бяха твърде близо един до друг, а някои дори стърчаха извън ръба. Въпреки че бе ядосана на Стюърт, той все пак бе добър в професията си и нямаше смисъл да спори с него. — Прав си, трябва да променим нещо.
— Тази ваза изглежда ужасно — каза Стюърт и намръщено посочи към средата на масата. — Трябваше да оставите на мен да подбера цветята. Не помните ли, че ви казах…
— Помня, но реших да се доверя на своята цветарка.
— Не можем ли да махнем вазата? Или просто да ми позволите да ги подредя така, че да не бъде толкова…
Той направи изразителен жест с ръце.
— Не я докосвай! Платих сто долара за нея.
— Твърде много — иронично отбеляза Стюърт.
Тя го изгледа гневно и нави немирния кичур, който отново се бе измъкнал.
— Това няма нищо общо с парите. Собственичката на цветарския магазин случайно е моя приятелка и се е занимавала с този бизнес по-дълго, отколкото ти си живял.
«Наистина съм нервна — помисли си Брин. — Защо стоя тук и споря с този нахалник Стюърт, когато съм полуоблечена, а четиридесетте гости ще пристигнат всеки момент?»
Отново насочи вниманието си към претрупаната маса.
— Не можеш ли да отнесеш някои от подносите в кухнята и да ги сложиш, когато тези на масата се изпразнят?
Стюърт трепна и зяпна от изумление.
— В никакъв случай! Скъпа, ястията са приготвени, за да събуждат и задоволяват апетита на гостите. Сред тях има сладки и…
— О, за бога! — извика Брин. — Кой може да знае кога апетитът му трябва да бъде събуждан и кога — задоволяван? Тези хора ще искат просто да хапнат. Съмнявам се, че би им хрумнало да се замислят за друго, освен дали храната е вкусна или не.
Лицето й доби съсредоточен израз и тя отново огледа масата.
— Добре — решително каза Брин. — Сложи тази купа с мариновани скариди на малката масичка. Постави до нея чаша с клечки за зъби. А вие — обърна се към мързеливите помощници — преместете тези ордьоври ето там до плота. Мисля, че на масичката до дивана има достатъчно място за чинията с пикантни хапки. Така ще се освободи малко място.
Тримата млади мъже се спогледаха.
— Нямате никакъв усет за приятно поднасяне на ястия — дръзко каза Стюърт.
— Просто действайте! Впрочем къде е барманът, когото обеща да повикаш? Все още нищо не е готово.
— Ще дойде.
— Моли се да пристигне скоро, защото иначе ще удържа от възнаграждението ти.
На вратата се позвъни.
— Видяхте ли? — закачливо отбеляза Стюърт. — Излишно е да се тревожите. Това е барманът.
Той се втурна към вратата преди Брин.
— Кой сте вие? — гласът, който зададе този груб въпрос, бе плътен и
- 123 . . . последняя (49) »