Пер Вальо, Май Шьовал
Заключената стая
I.
Църковният часовник удари два, когато тя излезе от метрото на Волмар Икскюлсгатан. Спря се, запали цигара и закрачи бързо към Мариаторгет.
Пресекливият камбанен звън й напомни за безрадостните неделни дни на детството. Беше се родила и израснала само няколко квартала от църквата „Мария Магдалена“, където я бяха кръстили и конфирмирали преди почти дванадесет години. От цялата процедура около конфирмацията си спомняше само едно: беше попитала свещеника какво е искал да каже Стриндберг, говорейки за „скръбния дискант“ на камбаните на църквата „Мария Магдалена“. Паметта не беше запазила отговора.
Слънцето грееше в гърба й и след като отмина Санкт Паулсгатан, забави крачките си, за да не се изпоти. Изведнъж почувства нервите си опънати и съжали, че преди да излезе от къщи не взе нещо успокоително.
Когато стигна фонтана сред площада, тя намокри носната си кърпичка с хладка вода и седна в сянката на дърветата. Свали очилата си, изтри лице с влажната кърпичка, след това почисти очилата с ъгълчето на синята си блузка и ги сложи. Големите огледални стъкла скриваха горната част на лицето й. После свали синята си широкопола шапка, повдигна дългите до раменете й светли коси и освежи врата си. Отново сложи шапката, нахлупи я над челото си и притихна, стискайки кърпичката в шепата си.
След няколко минути тя разстла кърпичката на пейката до себе си и изтри длани в джинсите си. Погледна ръчния си часовник — два и дванадесет — и си даде още три минути, за да се успокои.
Когато часовникът удари четвъртинка час, тя отвори тъмнозелената брезентова чанта, която лежеше на коленете й, взе от пейката изсъхналата вече кърпичка и я пъхна в чантата, без да я сгъва. Стана, обрамчи чантата на дясното си рамо и закрачи към Хурнсгатан. Постепенно овладя нервите си и си каза, че всичко трябва да стане тъй, както е замислено.
Петък, 30 юли. За мнозина летният отпуск вече е започнал. На Хурнсгатан цареше оживление — автомобили, минувачи. Като свърна наляво от площада, тя се оказа в сянката на къщите.
Надяваше се, че е избрала деня точно. Бяха пресметнати всички плюсове и минуси, в краен случай ще трябва да отложи операцията с една седмица. Разбира се, в това няма нищо страшно, но все пак не й се искаше да се измъчва още седем дена.
Беше дошла преди предвиденото време и затова започна да се разхожда бавно по тротоара, преструвайки се, че зяпа по витрините. Макар че недалеч пред часовникарския магазин висеше голям циферблат, тя поглеждаше всяка минута своя часовник. И не изпускаше от очи вратата отвъд улицата.
В три без пет тя се отправи към пешеходната пътека на ъгъла и след четири минути се намери пред вратата на банката.
Преди да влезе, извади ключалката на брезентовата чанта и след това бутна вратата.
Пред нея се откри правоъгълникът на залата. Вратата и единственият прозорец образуваха едната къса стена, от прозореца до противоположната стена имаше дълга дървена преграда, част от лявата стена беше заета с четири наклонени банки за писане, по-нататък стоеше ниска кръгла маса и две кръгли карирани табуретки, а в самия ъгъл надолу се спускаше стръмна спирална стълба, която очевидно водеше към абонаментните касетки и сейфа.
В залата имаше само един клиент, той стоеше пред дървената преграда и поставяше пари и документи в чантата си. Зад преградата седяха две жени; третият служител, мъж, се ровеше из картотеката.
Тя се приближи към едната банка и извади от външния джоб на чантата си писалка, като не изпускаше от погледа си клиента, който се отправи към изхода. Взе една бланка и започна да драска по нея. След малко служителят отиде до вратата и заключи външната й половина. След това се наведе, повдигна резето, което задържаше вътрешната половина, и се върна на мястото си, съпроводен от тихата въздишка на затварящата се врата.
Извади кърпичката от чантата си, поднесе я с лявата си ръка към носа, сякаш се секне, и тръгна с бланката към преградата.
Когато стигна касата, пъхна бланката в чантата, извади найлонова мрежа, постави я върху преградата, измъкна пистолета, насочи го към касиерката и без да сваля кърпата от устата си, каза:
— Ограбване. Пистолетът е зареден, в случай на съпротива ще стрелям. Сложете всички налични пари в тази мрежа.
Като я гледаше изплашено, касиерката взе внимателно мрежата и я положи пред себе си. Другата жена, която в това време оправяше прическата си, замръзна, след това отпусна уплашено ръката си с гребенчето. Отвори уста, сякаш искаше да каже нещо, но не произнесе нито дума. Мъжът, който седеше зад писмената си маса, направи рязко движение, но тя веднага насочи пистолета си към него и кресна:
— Не мърдай! И по-високо ръцете, за да ги виждам!
След това заплаши отново вцепенената касиерка:
— По-бързо! Слагайте всичко!
Касиерката наблъска бързо пачките в мрежата и я постави върху преградата. Мъжът заговори ненадейно: