Читаем онлайн «Под купола (Том II)» 2 cтраница

събрание в четвъртък на Джеймс Рени да бъдат повдигнати доста неудобни въпроси.

Тя сложи длан на рамото на Пит.

— Ще видя какво мога да открия за тези убийства, а после ще напиша всичко, до което се докопам. Както и редакционен коментар — възможно най-силният редакционен коментар, без да изпадам в евтина демагогия. — Тя се засмя горчиво. — Все пак евтината демагогия е запазена марка на Джим Рени.

— Не разбирам какво…

— Не е важно, връщай се към работата си. Аз имам нужда от няколко минутки, за да дойда на себе си. После може и да ми хрумне към кого да се обърна за разговор. Защото нямаме много време, ако ще го печатаме тази вечер.

— Ще го ксерокопираме — каза Пит.

— Какво?

— Довечера ще го ксерокопираме.

Джулия се усмихна вяло и със закачлив жест го отпрати да си върши работата. Пред вратата на редакцията Пит се обърна и отново я погледна. Тя му махна с ръка, за да покаже, че е добре, след което надзърна през прашната витрина на книжарничката. Градският киносалон бе затворил преди пет години, а на мястото на автокиното извън града сега се помещаваше автокъщата на Рени. (Голямото му рекламно табло до шосе 119 се извисяваше точно на мястото, където навремето бе стоял екранът.) Въпреки това обаче Рей Тауъл някак си бе успял да спаси уютната си книжарничка от фалит. Част от изложените на витрината книги бяха по популярна психология от типа „помогни си сам“, а сред останалите преобладаваха изданията с меки корици. Живописните им обложки изобразяваха забулени в мъгла старинни имения, изпаднали в беда благородни девици и голи до кръста мускулести кавалери — ту възседнали буйни жребци, ту не. Неколцина от мъжагите размахваха внушителни мечове и облеклото им се ограничаваше до оскъдни препаски около слабините. „ПОТОПЕТЕ СЕ В СВЕТА НА ЗЛОВЕЩИТЕ ИНТРИГИ И СЮЖЕТИ“ — пишеше на една табличка отстрани.

„Вече се потопихме в него — мина й през ума. — Целият град се потопи.“

Сякаш Куполът не бе достатъчно ужасен сам по себе си, ами и трябваше да си имат работа и с „Градския съветник от Ада“.

Джулия изведнъж осъзна, че това, което я тревожеше най-много — което я плашеше най-много, — бе бързината, с която се развиваха събитията. Рени бе свикнал да бъде най-надутият и арогантен петел в кокошарника и тя очакваше, че по някое време ще се опита да засили контрола си над града — примерно седмица или месец след отрязването им от останалия свят. Обаче от появата на Купола бяха минали само три дни. Три дни и такава промяна! Ами ако Кокс и неговите учени откриеха начин да пробият невидимата преграда още тази вечер? Или Куполът изчезнеше от само себе си? Големия Джим щеше моментално да се свие до предишните си размери, макар и с клеймо на лицето си.

„Клеймо ли? Какво клеймо? — запита се тя, все още загледана в «ЗЛОВЕЩИТЕ ИНТРИГИ» — Та той ще каже, че само е правил най-доброто предвид екстремните обстоятелства. И всички ще му повярват.“

Да, навярно щеше да стане точно така. Обаче не обясняваше защо Големия Джим изобщо не бе чакал, за да направи своя ход. Може би защото нещо се е объркало и не е имал друг избор? Или пък…

— Или пък защото не е съвсем наред — каза Джулия на пъстрите книги пред нея. — И не мисля, че някога изобщо е бил.

Дори и така да беше, как да се обясни бунтът пред супермаркета? Защо хората, чиито килери още бяха пълни с провизии, допуснаха да се държат по този начин? Нямаше никаква логика, освен ако…

„Освен ако той съвсем целенасочено не ги е провокирал.“

Това звучеше абсурдно, все едно си бе поръчала меню „Световна конспирация“ в ресторант „Параноя“ Нали? Предполагаше, че може да поговори с някои от участниците в бунта, но, от друга страна, не бяха ли убийствата далеч по-важни? Все пак тя беше единственият истински репортер на вестника и нямаше време да…

— Джулия? Госпожице Шамуей?

Жената бе потънала в мислите си и гласът буквално я накара да подскочи. Тя се завъртя и щеше да падне, ако Джаки Уетингтън не я беше подхванала. Придружаваше я Линда Евърет; именно нейният глас я бе изтръгнал от унеса й. И двете полицайки изглеждаха изплашени.

— Можем ли да поговорим? — попита Джаки.

— Разбира се. Работата ми е да говоря с хората и да записвам онова, което ми казват. Давате си сметка за това, нали?

— Но без да споменавате имената ни — уточни Линда. — Ако не го приемете, забравете за цялата работа.

— Доколкото знам — усмихна се Джулия, — вие двете сте просто „източник, близък до разследването“. Така става ли?

— Ако и вие отговорите на нашите въпроси — добави Джаки. — Съгласна ли сте?

— Никакъв проблем.

— Вие бяхте пред супермаркета, нали? — попита Линда. Ставаше все по-интересно и по-интересно.

— Да. Както и вие. Хайде да си побъбрим. И да си сверим записките.

— Не тук — озърна се Линда. — Не на улицата. Може да ни види някой. Редакцията на вестника също не ми изглежда подходяща.

— Успокой се, Лин — каза Джаки и сложи ръка на рамото й.

— Ти се успокой — отвърна й Линда. — Ти нямаш съпруг,