Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Трупът на Гедеон
На Барбара Питърс
1.
Гедеон Крю стоеше при прозореца в заседателната зала и гледаше към някогашния Месарски квартал в Манхатън. Погледът му се плъзна по намазаните с катран покриви на старите сгради, превърнати в лъскави бутици и модни ресторанти; мина през пълния с хора Хай Лайн Парк, покрай разпадащите се кейове и спря върху ширналата се Хъдсън. В слънчевата мараня в началото на лятото нещото в коритото на реката като никога приличаше на истинска вода — синя маса, тръгнала срещу течението заедно с прилива.
Хъдсън му напомняше за други познати му реки, потоци и ручеи; мислите му се задържаха върху един конкретен поток високо в планината Хемес. Представи си дълбокия вир и огромната пъстърва, която със сигурност се спотайваше в пъстрите му дълбини.
Страшно му се искаше да се разкара оттук, да се махне от Ню Йорк, да бъде колкото се може по-далеч от този съсухрен гном на име Глин и мистериозната му компания „Ефективни инженерни решения“.
— Отивам на риба — каза той.
Глин се размърда в инвалидната си количка и въздъхна. Гедеон се обърна. Съсухрената ръка на мъжа се появи изпод одеялото, което покриваше коленете му. Държеше кафяв плик.
— Хонорарът ви.
Гедеон се поколеба.
— Мислех, че няма да ми платите след онова, което направих.
— Всъщност въз основа на това, което ми казахте, хонорарът ви се промени. — Глин отвори плика, извади няколко пачки сто доларови банкноти и ги сложи на масата. — Това е половината от стоте хиляди.
Гедеон ги грабна преди онзи да е променил решението си.
За негова изненада Глин му подаде и другите пари.
— Ето ви и другата половина. Обаче не като хонорар за извършени услуги. По-скоро като, да речем, аванс.
Гедеон напъха парите в джобовете на якето си.
— Не разбирам.
— Помислих си, че преди да си тръгнете — рече Глин, — може би ще ви е приятно да наминете при един ваш стар приятел.
— Благодаря, но имам среща с пъстървата в Чихуахуеньос Крийк.
— Аха. И все пак се надявах, че ще имате време да видите приятеля си.
— Аз нямам приятели. И да имах, в момента определено не ми се „наминава“ при тях. Както сам отбелязахте, аз водя живот назаем.
— Казва се Рийд Чокър. Струва ми се, че сте работили заедно.
— Работехме в един и същи отдел — което не означава, че сме работили заедно. Месеци наред не се засичахме в Лос Аламос.
— Е, сега ще се засечете. Властите се надяват да си поговорите с него.
— Какви власти? За какво да си поговорим? Каква е тази работа, по дяволите?
— В момента Чокър е взел заложник. Всъщност цели четирима. Едно семейство в Куинс. Държи ги под прицел.
Гедеон се разсмя.
— Господи! Сигурни ли сте, че е Чокър? Доколкото го познавам, той е типичен смотан компютърджия, мършав като бастун, не би убил и муха.
— Обезумял е. Изпаднал е в параноя. Напълно се е побъркал. Вие сте единственият му познат в града. Полицията се надява да го успокоите, да го убедите да освободи заложниците.
Гедеон не отговори.
— Много съжалявам, но трябва да ви кажа, доктор Крю, че пъстървата ще се порадва на живота още известно време. Заложниците не могат да чакат.
Вбеси се, че му заповядват.
— Намерете някой друг.
— Няма време. Става дума за две деца. И за родителите им. Изглежда, бащата е хазяинът на Чокър, който му е дал сутеренен апартамент в кооперацията си. Честно казано, имаме страхотен късмет, че сте тук.
— Почти не познавам Чокър. Беше ми се лепнал по едно време, но не задълго. Жена му го беше напуснала. След това се запали по религия и, слава богу, се разкара.
— Гарса ще ви закара. Ще поддържате връзка със специален агент Стоун Фордайс от ФБР.
— Връзка? Защо е замесено и ФБР?
— Това е стандартна процедура в случаи, когато някой с високо ниво на достъп се забърка в беля — в случай че реши… да се отцепи от колектива, така да се каже. — Глин фиксира Гедеон с единственото си око.
— Това не е някаква секретна операция като миналия път, а съвсем ясна и открита задача. Ако всичко мине добре, след ден-два би трябвало да сте на път за Ню Мексико.
Гедеон не отговори. Оставаха му единадесет месеца живот — или поне така твърдяха. Но пък колкото повече се замисляше за това, толкова по-силно го гризеше съмнението и затова смяташе при първа възможност да потърси и друго компетентно мнение. Глин беше майстор в манипулациите и Гедеон не се доверяваше нито на него, нито на хората му.
— Щом е луд, както казвате, нищо не му пречи да насочи пистолета и към мен.
— Две деца. На осем и на десет. Момче и момиче. И родителите им.
Гедеон въздъхна.
— Добре. Един ден. Само един ден. Но ще ви псувам много, много дни.
Глин го дари със студена усмивка.
(обратно)
2.
Озоваха се на сцена на контролиран хаос. Драмата се развиваше на невзрачна работническа уличка в Куинс, кварталът се казваше Сънисайд. Къщата беше една от
