Читаем онлайн «Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)»

Айзък Азимов Избрани фантастични произведения. Том първи Ранни разкази. Фондацията

Александър Хрусанов Тъй като светът не е, какъвто ни се иска

За Азимов е твърде лесно… и твърде трудно да се пише. Лесно, защото той сам е писал, пише и вероятно ще продължава да пише за себе си, за научната фантастика, за науката и за какво ли не. Така че неговите „фанс“ (тази толкова трудно преводима на български дума — привърженици, запалянковци, любители и всичко това заедно) знаят почти всичко за човека и писателя Азимов. В многобройни произведения, сборници и есета той дава всички необходими биографични данни за себе си, разяснява схващанията си по различни въпроси и проблеми, обяснява как твори. И в същото време много критици, познавачи на творчеството му, тълкуват неговите схващания, стил, методи и понякога не са съгласни с него.

Сам Азимов пише: „Аз не навлязох в научната фантастика като някои други автори с първото си произведение“. И наистина разказът от неговото юношество — „Космически тирбушон“, не е бил публикуван. Това не му пречи от 1939 г., когато в списание „Амейзинг сториз“ е отпечатан първият му разказ „Корабокрушенец на Веста“, до днес да напише над 350 произведения и невероятен брой статии и есета. Известността му на писател в областта на научната фантастика се изгражда с някои от най-ранните му произведения — разказите му за роботи с позитронен мозък, трилогията „Фондацията“ (тя вече се е разраснала извън рамките на три романа) и разказът „Падането на нощта“. В областта на научната популяризация Азимов е „всеяден“. Той пише почти за всичко. Като се започне с неговата специалност, биофизиката, и се свърши с проблемите на екологията и извънземните цивилизации. Азимов се интересува от всичко и се стреми да заинтересува читателя със своите теми. А те са почти неизброими. Неизвестни форми на живот, трудности в космическите пътешествия, приложение на научните знания към различни проблеми, човешката реакция спрямо пътувания в Космоса, бунт срещу тиранията, отношенията с извънземни цивилизации, пътуване във времето и много други. За своите научнофантастични произведения той е получавал много награди. Лауреат е на Специалната награда на XXI световна конвенция по научна фантастика през 1963 г. за романа „Самите богове“ (преведен на български — издателства „Народна младеж“), на наградите „Хюго“ през 1965 г. за трилогията „Фондацията“, през 1972 г. отново за романа „Самите богове“ получава наградата „Небула“, а през 1973 г. за същото произведение — наградата „Хюго“. За научнопопулярните си произведения също получава много награди: на Фондацията „Едисън“, на Американското химическо дружество, на Американската асоциация за развитие на науката и др.

Интересно е, че Азимов е писал и под псевдонима Поул Френч. С това име е подписал редица разкази за младежи. Освен традиционните за него произведения в областта на научната фантастика и науката Азимов е автор на криминални и хумористични разкази, издал е няколко сборника с… поезия.

Биографията на Азимов е известна до най-малки подробности, защото той сам непрекъснато пише за живота си, а неговите „фанс“ и критиците внимателно следят да не изпуснат нещо от дейността му. Данни за неговия живот се намират не само в автобиографията му, но и в много сборници с негови и чужди произведения, които той съставя.

Айзък Азимов (Исак Юдевич Азимов) е роден на 2 януари 1920 г. в малко градче в Съветския съюз. Петровичи се намира на около деветдесет километра от гр. Смоленск. Според Азимов датата на раждането му е приблизителна, тъй като неговите родители се ръководили по еврейския календар, а актът за раждане бил издаден доста време след самото събитие и с объркването от стария и новия стил те просто решили да определят тази дата като официална. Когато бил на три години, родителите му решават да емигрират и така семейство Азимови получава изселническа виза и през февруари 1923 г. се озовава в Ню Йорк. Отначало семейството се заселва в Бруклин (квартал на Ню Йорк) й Азимов старши започва работа в трикотажен завод, после работи като търговски пътник и накрая през 1926 г. отваря малко магазинче за бонбони, тютюн, вестници и списания. Родителите на Айзък трудно научават английски, но настояват децата им усърдно да учат езика на страната, в която са решили да живеят. От най-ранна възраст Айзък започва прилежно да учи и да помага в магазина на баща си. В училище постъпва на шест години. Според собствените му думи учи лесно и бързо, още повече че у дома няма време за допълнителни занимания, защото помага в магазина. На няколко пъти прескача по един клас и завършва колеж твърде млад. В колежа често се сблъсква с проблеми, защото винаги е най-младият в класа. Баща му бил амбициозен и преживявал трагично неуспеха на сина си да стане първенец на класа. Но Айзък го успокоявал, като му обяснявал, че той не е най-добър по математика, но е втори в класа, а първенецът по