Читаем онлайн «Легион»

Уилям Питър Блати Легион

книга втора от поредицата "Екзорсист"

На Били и Дженифър

Част първа

И Исус го попита: как ти е името?

А той отговори и рече: легион ми е името понеже ние сме много.

Евангелие от Марко 5:9

Неделя, 13 март

1.

Той си мислеше за смъртта в нейните безкрайни стенания, за ацтеките, изтръгвали живи сърца, и за рака, и за тригодишните, погребвани живи, и се учуди дали Бог е отчужден и жесток, но после си спомни за Бетовен и пъстротата на нещата, и за Ура за Карамазов, и за милосърдието. Погледна към слънцето, изгряващо иззад Капитолия, обагрящо Потомак с оранжева светлина, и после надолу към безчинството, към ужаса в краката си. Нещо беше сгрешено между човека и неговия създател и доказателството беше тук, върху този кей за лодки.

— Мисля, че са го намерили, лейтенант.

— Моля?

— Чука. Намерили са го.

— Чука? О, да…

Мислите на Киндерман се счепкаха със света. Той вдигна поглед и видя екипа от криминалната лаборатория на кея. Те събираха с капкомер, епруветка и форцепс; запечатваха всичко с фотоапарат, бележник и тебешир. Гласовете им бяха приглушени, просто прошепнати откъслеци, и те се движеха без звук, сиви фигури в сън. Бръмченето от моторите на синия полицейски влекач наблизо се смесваше със сутрешния край на страха.

— Е, предполагам, че вече свършихме тук, лейтенант.

— Наистина ли? Така ли?

Киндерман присви очи от студа. Претърсващият хеликоптер отлиташе, треперейки ниско над калнокафявия мрак на водите, а светлините му премигваха в убито червено и зелено. Детективът го наблюдаваше как се смалява. Той изчезна в зората като увяхваща надежда. Слушаше, наклонил леко глава; после потрепери и ръцете му бръкнаха дълбоко в джобовете на палтото му. Писъкът на жената бе станал по-пронизителен. Той дереше с нокти сърцето му и сплетените дървета, замлъкнали по бреговете на заледената река.

— Исусе…

Киндерман погледна към Стедман. Полицейският патолог беше коленичил до парче мокър брезент. Нещо като буца лежеше отдолу. Стедман се взираше в него, мръщейки се концентрирано. Тялото му беше неподвижно. Само дъхът му притежаваше живот; той излизаше замръзнал и после изчезваше, погълнат от гладния въздух. Изправи се внезапно и погледна странно към Киндерман.

— Познаваш ли тези разрези по лявата ръка на жертвата?

— Какво за тях?

— Ами, мисля, че имат някакъв модел.

— Така ли?

— Да, така мисля. Знак от зодиака. Мисля, че е Близнаци.

Сърцето на Киндерман прескочи един удар. Той си пое дълбоко дъх. После погледна към реката. Екип гребци от университета в Джорджтаун се плъзна тихо и се скри зад масивната кърма на влекача. Появи се отново и пак изчезна под моста Кий. Присветна стробоскоп. Киндерман погледна надолу към захвърления брезент. Не. Това не може да бъде, помисли си той. Не може да бъде.

Патологът проследи погледа на Киндерман към ръката му, почервеняла от мразовития въздух, която придърпа реверите на палтото по-стегнато към врата. Той съжали, че днес не е взел шала си. Беше се облякъл твърде набързо.

— Какъв странен ден да умреш — промърмори тихо той. Толкова неестествено.

Дишането на Киндерман беше астматично; от устните му се виеше бяла пара.

— Никоя смърт не е естествена — уточни той.

Някой беше създал света. Беше му вдъхнал разум. За какво се образува окото? За да вижда? И защо трябваше да вижда? За да оцелее? И защо трябваше да оцелее? И защо? И защо? Детският въпрос се настани в мъглявината, мисъл в търсене на своя създател, която притискаше разума в задънен лабиринт и потвърждаваше опасенията на Киндерман, че материалистичната вселена е най-голямото суеверие на неговата епоха. Той вярваше в чудеса, но не и в невъзможното: не в безкрайното връщане на непредвидените обстоятелства или че любовта и волевите действия се редуцират до неврони, стрелящи в мозъка.

— От колко време е мъртъв Близнаци? — попита Стедман.

— Десет, дванадесет години — отговори Киндерман. — Дванадесет.

— Сигурни ли сме, че е мъртъв?

— Мъртъв е.

В известен смисъл, помисли си Киндерман. Частично. Човекът не е нервна мрежа. Човекът има душа. Как иначе материята би могла да се отразява в самата себе си? И как така Карл Юнг е видял призрак в леглото си, и как признаването на греха може да излекува телесната болест, и как атомите на тялото му се променяха непрекъснато, а всяка сутрин той се събуждаше и си беше все още той? Без живот след смъртта, каква е стойността на работата? Какъв е смисълът на еволюцията?

— Той е мъртъв частично — избъбри Киндерман.

— Какво беше това, лейтенант?

— Нищо.

Електроните пътуват от точка до точка без даже да прекосяват мястото помежду си. Бог си има своите тайнства. Йахве: Аз ще бъда там като този,