Читаем онлайн «Обсадата на мрака» 133 cтраница
жена кимна — тя също бе чула нещо подобно.
Между двамата отново настъпи неловка тишина. Най-сетне Кати-Бри не издържа и сведе поглед. Струваше й се, че приятелят й я осъжда; раздираха я съмнения и тя не можеше да се отърве от усещането, че постъпва като лоша дъщеря, лоша и себична.
— Баща ми не се опита да ме спре — рече тя рязко, — и ти също няма да успееш!
— Никога не съм казвал, че искам да ти попреча — спокойно отвърна Дризт.
Кати-Бри не каза нищо, ала изобщо не се изненада. Когато за първи път каза на Бруенор, че иска да си тръгне, че иска да напусне Митрил Хол за известно време и да пообиколи света, свадливото джудже нададе такъв рев, че тя се уплаши да не би таванът да се срути отгоре им.
Срещнаха се два дни по-късно, когато ефектът на безчетните кани светена вода, с които баща й се наливаше напоследък, бе отминал, и тогава, за нейно облекчение и изненада, той се бе държал много по-разумно и сговорчиво. Беше я уверил, че прекрасно я разбира и, макар гласът му да бе насечен от вълнение и тъга, й бе казал да последва сърцето си, да тръгне по белия свят и да открие своето място под слънцето. Още тогава обикновено свадливият й баща й се бе сторил необичайно сговорчив и разумен, но едва сега, докато гледаше топло усмихнатия Дризт, тя най-сетне разбра кой трябва да му бе нашепнал онези мъдри думи.
— Той ли те изпрати? — подозрително попита тя.
— Не мога ли и аз да си тръгна като теб? — засмя се елфът.
— Просто не мога да прекарам остатъка от дните си в тунелите — почти умолително рече младата жена, сякаш искаше да се оправдае, да се отърве от угризенията, които я измъчваха, от мига, в който реши да напусне дома си.
Погледът й се зарея към хоризонта и тя добави:
— Сърцето ми нашепва, че там ме очакват още толкова много неща. Нашепва ми го още откакто Уолфгар…
Тя въздъхна и безпомощно вдигна очи към приятеля си.
— Мен също — усмихна се той дяволито. — И двамата ни очакват още толкова много неща.
Кати-Бри хвърли поглед през рамо, на запад, където слънцето бавно пълзеше към своя заник.
— Дните са кратки — отбеляза тя. — А пътят е дълъг.
— Само толкова, колкото ние решим — отвърна Дризт и младата жена се обърна към него. — А дните са толкова кратки, колкото ние им позволим.
Кати-Бри го изгледа любопитно, чудейки се какво ли има предвид.
Обзет от същото приятно очакване, елфът се усмихна широко:
— Един мой приятел, първият ми приятел на Повърхността, веднъж ми каза, че ако яздиш на запад достатъчно бързо и достатъчно дълго, слънцето никога няма да залезе.
Още преди скиталецът да довърши, Кати-Бри обърна жребеца си и препусна на запад през замръзналата равнина, към Несме и Дългата седловина, към Града на бездънните води и Саблен бряг. Приведена ниско над шията на коня, тя се носеше като вихър, наметката й плющеше зад нея, подхваната от вятъра, а буйните й червеникавокафяви къдри се развяваха около лицето й.
Дризт отвори малката кесийка, която висеше на пояса му и се вгледа в ониксовата статуетка. Никой не можеше и да мечтае за по-добри спътници, каза си той и с един последен поглед към джуджешката твърдина, където царуваше скъпият му приятел, скиталецът пришпори жребеца си и препусна след Кати-Бри.
Широкият свят ги очакваше.
(обратно)
Издание: Р. А. Салваторе. Обсадата на мрака Редактор: Ангелина Вълчева Дизайн на корицата: Бисер Тодоров Предпечатна подготовка: Таня Петрова ИК „Инфо дар“, София, 2004 ISBN 954–761–161–5
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/18207 Последна корекция: 18 ноември 2010 в 10:00 (обратно)
Информация за текста
R. A. Salvatore Siege of Darkness, 1994Издание: Р. А. Салваторе. Обсадата на мрака Редактор: Ангелина Вълчева Дизайн на корицата: Бисер Тодоров Предпечатна подготовка: Таня Петрова ИК „Инфо дар“, София, 2004 ISBN 954–761–161–5
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/18207 Последна корекция: 18 ноември 2010 в 10:00 (обратно)