Р. А. Салваторе
Саблено море
(книга 3 от "Забравените кралства 4 — Пътеките на мрака")
Пролог
Водени от плавните, сигурни движения на ръцете му, ятаганите описваха сложни, измамливи кръгове. Когато му се удаде възможност, той пристъпи напред и замахна към привидно незащитеното рамо на своя противник. Само че елфът, чиято бръсната глава лъщеше под яркото слънце, беше по-бърз — отстъпи назад и вдигна дългия си меч, за да отбие удара. После сам се хвърли в атака — първо с кортика, който държеше в другата ръка, а след като направи крачка напред — и с меча си.
Той реагира мигновено, движейки се в пълна хармония със своя ловък противник — двата ятагана се завъртяха отбранително и спряха връхлитащия меч със звънко дрънчене. Елфът замахна за нов удар, този път — под гърдите на другия, после пак, още по-ниско.
Двата ятагана се стрелнаха надолу, за да блокират вражеското оръжие, но политнаха нагоре в мига, в който пъргавият елф вдигна крак, за да го ритне.
Това обаче беше заблуда и щом двата ятагана поеха нагоре, елфът приклекна и запрати камата си срещу своя противник, толкова светкавично, че другият не можа нито да я спре с оръжията си, нито да отскочи.
Ударът целеше да го изкорми и, разбира се, дяволската кама го улучи право в корема.
* * *
— Дюдермонт е, няма съмнение! — провикна се морякът, без да може да скрие ужаса в гласа си. — Пак ни е забелязал!
— Ама няма как да знае кои сме — отвърна друг.
— Просто заобиколи рифа и вълнолома — нареди Шийла Крий на кормчията.
Тя бе висока и едра, с яки, мускулести ръце, калени през преминалите в усилен труд години. Същите тези години бяха изпълнили зелените й очи с жлъч. Шийла Крий стоеше край перилата и гневно се взираше към далечния преследвач. Заради тримачтовата шхуна бяха принудени да се откажат от плячкосването на един зле въоръжен търговски кораб, от който можеха доста да спечелят.
— Направи мъгла, за да ни скриеш от тях — добави Шийла, обръщайки се този път към Белани, магьосницата на „Кървавия кил“.
— Мъгла! — изсумтя Белани и така силно тръсна глава, че гарвановочерната й коса се разпиля по гърба й.
Шийла, която използваше меча много по-често от езика си, просто не разбираше. Белани сви рамене и подхвана най-могъщата си магия — за огнено кълбо. Когато свърши, насочи взрива не към преследващата ги шхуна (която не само беше твърде далече, но ако действително беше „Морски дух“, със сигурност щеше да се справи с подобно нападение със забележителна лекота), а към вълните зад „Кървавия кил“.
Водата закипя, щом огнените езици докоснаха повърхността й, зад бързо отдалечаващия се кораб се завихри гъст облак. Шийла Крий се усмихна и кимна одобрително. Кормчийската, снажна жена с широко лице, трапчинки и усмивка, разкриваща два реда възжълти зъби, познаваше водите край западното подножие на Гръбнака на света по-добре от всеки друг. Тя съвсем спокойно можеше да прекара кораба оттук през най-непрогледната нощ, водена единствено от шума на вълните, разбиващи се в подводните скали. Шхуната на Дюдермонт не би се осмелила да ги последва, не и в тези опасни води. Не след дълго „Кървавия кил“, оставил и третия вълнолом зад себе си, щеше да свие зад поредната скала и да навлезе в открити води или пък да се доближи още повече до сушата, в опасните плитчини, които се бяха превърнали в нещо като дом за Шийла и нейния екипаж.
— Няма как да ни е познал — повтори морякът, който се бе обадил преди малко.
Шийла кимна. Тя също се надяваше, всъщност, беше почти сигурна, че мъжът е прав — с трите си мачти и специфичните си платна „Морски дух“ се разпознаваше отдалеч, докато на хоризонта „Кървавия кил“ изглеждаше като най-обикновена, с нищо неотличаваща се каравела. Но като всеки разумен пират, подвизаващ се из Саблено море, Шийла Крий нямаше никакво желание да си има вземане-даване с Дюдермонт и неговия опитен и крайно опасен екипаж, независимо за кого ги бяха взели на борда на „Морски дух“.
На всичко отгоре до нея бяха достигнали слухове, че Дюдермонт я търсел, макар че Шийла можеше само да гадае защо бе избрал точно нея. Тя инстинктивно докосна наскоро жигосания върху рамото й знак, символ на новооткритото й могъщество и пораснали амбиции. Също както останалите жени, които служеха в новосъздадения й отряд, и тя носеше върху рамото си миниатюрен образ на великолепния боен чук, който си бе купила от някакъв глупак в Лускан Образа на Щитозъб.
Дали пък точно той не бе причината за внезапния интерес на капитан Дюдермонт към нея? Шийла бе успяла да понаучи това-онова за бойния чук и знаеше, че предишният му собственик, пропил се побойник на име Уолфгар, бил приятел на Дюдермонт. Връзка очевидно съществуваше, но Шийла не можеше да бъде сигурна. В крайна сметка, не беше ли именно този Уолфгар покачен върху Карнавала на разбойниците, задето се опитал да убие Дюдермонт?
Тя сви рамене и прогони тези мисли от главата си, тъй като в този