Р. А. Салваторе
Слугата на отломъка
(книга 1 от "Забравените кралства-Наемниците")
Пролог
Той крачеше през откритото тържище, обвит в сянка, срещу която бяха безсилни и палещите лъчи на обедното слънце, и прахта, стелеща се навсякъде. Както винаги, наоколо гъмжеше от хора — гръмогласни търговци, купувачи, които се пазаряха за всеки меден грош и, разбира се, джебчии, разположили се по най-оживените места, където никой нямаше да ги усети, докато прерязват връвта на кесията му. А ако все пак ги забележеха, крадците можеха само за миг да потънат в морето от ярки цветове и развети одежди.
Артемис Ентрери обаче ги виждаше съвсем ясно.
Само един поглед му бе достатъчен, за да различи хората, дошли да си напазаруват, от другите, които бяха тук, за да крадат. Въпреки това той не само не си правеше труда да ги избягва, а нарочно минаваше покрай всеки джебчия, когото забележеше, и дори отмяташе лекичко края на плаща си, откривайки препълнената си кесия, както и богато украсената кама, благодарение на която и кесията му, и той самият бяха в пълна безопасност, където и да се намираха. Изумрудената кама бе неговата запазена марка — малко оръжия вдъхваха по-голям ужас из опасните калимпортски улици.
Ентрери се наслаждаваше на респекта, който всяваше у младите крадци, нещо повече — изискваше го от тях. Години наред се бе трудил, за да си извоюва славата на най-страховития наемен убиец в Калимпорт, ала вече остаряваше. Кой знае, може би забележителните му умения бяха започнали да губят някогашния си блясък. Затова той се движеше открито, дори дръзко (много по-дръзко, отколкото би си позволил преди), сякаш ги предизвикваше — нека само посмеят да го нападнат!
Прекоси оживената улица и се насочи към малка пивница, край която под голям навес бяха разположени кръгли маси. Заведението беше препълнено, но Ентрери веднага забеляза онзи, когото търсеше — колоритния Ша’лази Озул с вечния му яркожълт тюрбан. Ша’лази не беше сам, но Ентрери се насочи право към него, тъй като дори отдалеч бе очевидно, че Ша’лази не познава мъжете, насядали край неговата маса — докато те си приказваха весело, той се бе облегнал назад и непрекъснато се оглеждаше.
Ентрери отиде до масата и насочи въпросителен поглед към тримата неканени гости. Ша’лази притеснено сви рамене.
— Не им ли каза, че тази маса е запазена за нашия обяд? — спокойно попита убиецът.
Тримата мъже прекъснаха разговора си и го погледнаха заинтригувано.
— Опитах се да им обясня… — започна Ша’лази, бършейки потта, избила по мургавото му чело, но Ентрери му даде знак да замълчи и се вторачи в тримата натрапници.
— Имаме работа — заяви той.
— Ние пък имаме хапване и пийване — отвърна един от тримата.
Вместо отговор, Ентрери прикова смразяващ поглед в лицето му.
Другите двама подхвърлиха нещо, но палачът не им обърна никакво внимание, просто продължи да се взира в първия обадил се. Възцари се мълчание, погледът на Ентрери и за миг не се откъсваше от лицето на седналия мъж, поглед, изпълнен с покоряваща сила на волята, властен и непреклонен.
— За какво е всичко това? — настоя един от другите и се изправи.
Ша’лази трескаво зашепна началото на една често използвана молитва.
— Попитах те нещо! — не отстъпваше мъжът и посегна да бутне Ентрери.
Ръката на палача се стрелна напред, сграбчи нахалника за палеца и с все сила го изви назад.
Докато правеше всичко това, Ентрери нито трепна, нито свали вледеняващ поглед от лицето на мъжа пред себе си.
Стенейки от болка, онзи, който се бе изправил, посегна със свободната си ръка към извития кинжал в колана си.
Устните на Ша’лази замърдаха още по-бързо.
Мъжът, от чието лице Ентрери не сваляше поглед, даде знак на другаря си да не прави нищо и да не вади оръжие.
Палачът кимна и безмълвно му нареди да взима приятелите си и да се маха, после пусна ръката на неуспелия побойник, който стисна наранения си палец и го изгледа заплашително, но не го нападна повторно. Без да се разправят повече, тримата мъже взеха чиниите си от масата и побързаха да се отдалечат. Никой от тях не бе разпознал Ентрери, а ето че без дори да вади оръжие, той им бе дал да разберат с какъв човек си имат работа.
— И аз се канех да сторя същото — изкиска се Ша’лази, когато тримата си тръгнаха и палачът се настани срещу него.
Ентрери не каза нищо, само го изгледа изпитателно. Ша’лази винаги изглеждаше някак гротескно — имаше масивна глава и кръгло лице, които изобщо не подхождаха на хилавото му, почти изпосталяло тяло. Нещо повече, кръглото му лице винаги грееше в широка усмивка, разкриваща едри, искрящо бели зъби, които изпъкваха странно на фона на мургавата кожа и черните му очи.
Ша’лази отново си прочисти гърлото:
— Изненадан съм, че дойде. Доста врагове си създаде по пътя към върха с гилдията на Басадони. Не се ли боиш от измяна, о, всесилни? — довърши той саркастично и се изкиска.
Ентрери продължи