Читаем онлайн «Наследникът» 98 cтраница

изгрева, бе зинала да ги погълне…

(обратно)

Информация за текста

$source = Моята библиотека

$id = 36386

$book_id = 7533

Издание:

Любомир Николов-Нарви

Сивият път

Том 1: Наследникът

Българска. Първо издание

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Румен Хараламбиев

Рисунки: Петър Станимиров

Художник на корицата: Петър Станимиров

Формат: 16/60/90

Обем: 16 п.к.

Дадена за печат: октомври 2014 г.

Излязла от печат: октомври 2014 г.

Предпечат и печат: Изток-Запад

Издателство „Изток-Запад“, София, 2014

ISBN: 978-619-152-512-6

(обратно)

1

Тези стихове са преведени от големия български поет и преводач Валери Петров, когото се гордея да смятам за свой учител. Използвах този цитат в деня на преклонение пред неговата памет. Поклон. Б. а.

(обратно)

2

Те заминаха тъй далеч, колкото можеше да ги отнесе техният кораб, за да узнаят какво има в края на вселената, да узнаят къде свършва морето. Те се изгубиха между слънцето и безкрайната вода, вкопчени във въжетата, впили очи в хоризонта, на косъм от лудостта. Ще знаем ли някога какво са изтърпели, за да могат да издържат, за да не се оставят да умрат? Но Бог им даде принцеси за робини и крале в окови, и ключовете на рая, на един чуден свят, на империи с приказни съкровища.

Шарл Азнавур, „Авантюристите“

(обратно)