Читаем онлайн «Момичето от Дания» 2 cтраница

си. Едвард IV скочи в скута му; кучето трепереше заради виковете на моряка отдолу.

– За портрета на Анна – отвърна Грета и след миг добави: – Аз бих го направила за теб.

Тя имаше на бузата си малък белег от дребна шарка и сега прокара неволно пръсти по него, както правеше когато е нервна.

Грета коленичи, за да развърже обувките на Айнар. Косата ѝ бе дълга и руса, с жълтеникав оттенък, по-типичен за датчаните от цвета на неговата коса. Грета я прибираше зад ушите си винаги когато се заемаше с нещо ново. Сега косата падаше върху лицето ѝ, докато тя се опитваше да разплете възела на едната връзка. Ухаеше на портокалово масло, което майка ѝ изпращаше веднъж годишно в сандъче с кафяви шишенца и етикет "Чист екстракт от Пасадена". Майка ѝ си мислеше, че го използва за печене на сладкиши, но Грета си слагаше по една-две капки зад ушите като парфюм.

Грета започна да мие краката на Айнар в легена, като прокарваше гъбата с нежни, но чевръсти движения между пръстите. Айнар нави крачолите си още по-нагоре. Изведнъж му хрумна, че прасците му имат красива форма. Той изпъна деликатно ходило, а Едвард IV се приближи и облиза водата от едното му кутре, върху което по рождение нямаше нокът.

– Това ще си остане наша тайна, нали, Грета? – прошепна Айнар. – Нали няма да кажеш на никого? – Чувстваше се едновременно уплашен и въодушевен, а сърцето му биеше бясно в гърлото като размахано детско юмруче.

– Че на кого ще кажа?

– На Анна.

– Анна няма да разбере – отвърна Грета.

Още повече, че Анна бе оперна певица, помисли си Айнар. Бе свикнала да вижда мъже, облечени с женски дрехи. Както и жени с мъжки за така наречените Hosenrolle. Това бе най-старата заблуда на света. А на оперната сцена не означаваше нищо – само всяваше объркване. Объркване, което винаги се разрешаваше в последното действие.

– Никой няма да разбере – каза Грета и Айнар, който имаше чувството, че се намира под светлината на мощен прожектор, се успокои малко и започна да опъва чорапа нагоре по прасеца си.

– На обратно е – каза Грета и завъртя ръба. – Дърпай по-нежно.

Вторият чорап се скъса.

– Имаш ли друг? – попита Айнар.

Изражението на Грета застина, сякаш току-що бе осъзнала нещо; след което отиде до гардероба от ясен и отвори едно от чекмеджетата. Горната част на гардероба имаше врата с овално огледало, а долната се състоеше от три чекмеджета с кръгли месингови дръжки; най-горното чекмедже Грета заключваше с малко ключе.

– Тези са по-плътни. – Тя подаде на Айнар нов чифт чорапи. Сгънати на спретнат квадрат, те приличаха на късче плът, късче от кожата на Грета, почерняла от слънцето след лятната ваканция в Мантон. – Моля те, внимавай, смятам да ги обуя утре.

Пътят, на който бе разделена косата на Грета, разкриваше ивица сребристобяла кожа и Айнар се зачуди какви ли мисли се въртят под нея. С присвити очи и стиснати устни, тя, изглежда, си бе наумила нещо. Айнар бе неспособен да попита какво; имаше чувството, че е вързан, а устата му е запушена с изцапан с боя парцал. Тъй че продължи да се чуди мълчаливо за жена си с известно негодувание, от което бялата му и гладка като праскова кожа леко поруменя. "Колко си красив", бе казала Грета преди години, когато останаха насаме за пръв път.

 Грета явно забеляза смущението му, защото постави ръка върху бузата му и рече:

– Това не означава нищо. – А после добави: – Кога ще спреш да се тревожиш какво мислят хората?

Айнар много обичаше начина, по който Грета правеше подобни изявления – махваше с ръце, напълно убедена в правотата си. Според него това бе най-американската ѝ черта, заедно с любовта ѝ към сребърните бижута.

– Добре че нямаш много косми по краката – каза тя, докато смесваше маслени бои в малки керамични купички, сякаш забелязваше за пръв път. Бе завършила горната половина от тялото на Анна, което след години хранене със сьомга с масло бе покрито с тънък слой тлъстина. Айнар остана най-впечатлен от начина, по който Грета бе нарисувала ръцете, хванали букет лилии. Пръстите бяха изобразени прецизно, кокалчетата изпъкнали, ноктите реалистично прозрачни. Лилиите изглеждаха прекрасно с перления си цвят и червеникавия прашец. Грета непрекъснато менеше стила си, но Айнар никога не ѝ го бе казвал. Вместо това я хвалеше доколкото може, вероятно прекалено много. Но ѝ помагаше и се опитваше да ѝ показва техники, които според него тя не владееше, особено светлосенките и перспективата. Айнар не се съмняваше, че ако Грета открие подходящия модел, ще стане чудесен художник. Навън слънцето проби през облаците и огря недовършения портрет на Анна.

За подиум, върху който да стъпват позиращите модели, Грета използваше лакиран сандък, който бе купила от китайската перачка, която минаваше да събира пране през ден и даваше сигнал, че е пристигнала, не с вик от улицата, а с иззвънтяване на златните цимбали, завързани за пръстите на ръцете ѝ.

Покачен върху сандъка, Айнар се почувства замаян и му стана горещо. Погледна надолу към