Читаем онлайн «Откраднатият сън» 13 cтраница

— Не се караме — кратко и сухо отвърна Настя, усещайки как у нея се надигат обида и недоумение.

— Ясно, ясно — кимна полковникът и на Настя отново й се стори, че той й задава въпроси само за да имитира ръководна роля. Отговорите й не го интересуват, през това време той си мисли за свои работи.

— Нали не си забравила, че от първи декември при нас трябва да дойде стажант от Московското милиционерско училище?

— Не съм.

— Май не личи. Остават десет дена, а ти още не си ходила там. Защо протакаш?

— Още днес ще се обадя и ще се разбера с тях. Не се тревожете, Виктор Алексеевич.

Настя се стараеше да говори спокойно, макар че най-много от всичко на света в момента й се искаше да хукне презглава навън от кабинета на Гордеев, да се заключи в своя и да ревне. Защо разговаря така с нея? В какво се е провинила? През всичките години, откак работеше тук, не бе давала повод да я упрекнат, че е забравила да свърши нещо. Да, тя не умееше много неща, не можеше да борави с огнестрелно оръжие, не знаеше хватки за самоотбрана, не знаеше как да установи, че е следена, и как да се отърве от преследвача, не я биваше да тича, но паметта й беше феноменална. Анастасия Каменская никога нищо не забравяше.

— Не отлагай — продължи междувременно Гордеев. — Избирай стажанта за себе си, а не за филанкишията. Ще го включиш в случая с Ерьомина. Струва ми се, че и без това за десет дена няма да разкрием убийството. Така че ще можеш хем да работиш с него, хем да го обучаваш. Ако не сгрешиш с избора, ще го вземем на работа, нямаме достатъчно хора. Сега друго. През пролетта ни посети делегация от служители на италианската полиция. През декември е планирана ответна визита. И ти заминаваш.

— Защо? — смая се Настя. — От къде на къде аз?

— Не си блъскай главата защо. Пътуваш и толкоз. Смятай, че това е компенсация за провалената отпуска. Аз те придумах да отидеш в санаториума, аз ти издействах картата и се чувствам донякъде отговорен, задето не можа да си починеш добре. Заминаваш за Рим.

— Ами Ерьомина? — глупаво попита Настя.

— Ерьомина ли? Какво Ерьомина? Щом не го разкри по горещите следи, по-късно вече пет-шест дена не играят роля. Летиш за Рим на 12 декември. Ако дотогава не намериш убиеца на Ерьомина, никога няма да го намериш. Това е очевидно. И после, животът няма да спре без теб. Ако нещо трябва да се прави — ще го свърши Чернишов. А ще имаш и стажант.

Виктор Алексеевич се отнасяше твърде сериозно към подбора на кадрите, не пренебрегваше и випускниците от висшите учебни заведения на МВР. Всяка година, преди да започнат стажовете, по негласна уговорка с началника на учебния отдел при Московската висша милиционерска школа той делегираше Каменская да избере студент, когото да им изпратят на практика. За целта съществуваше удобно прикритие — каненето на практици за провеждане на отделни занятия, особено по криминалистика, наказателно дело и оперативно-издирвателна дейност. Настя провеждаше семинарно занятие или упражнение в две-три групи от горните курсове, след което Гордеев се обаждаше в училището и казваше името на студента, когото би искал да види като стажант в отдела си. Разбира се, това се правеше в разрез с всички правила, но на Житената питка рядко му отказваха. Той беше известна личност, а имаше и много добри познати. Именно по този начин беше дошъл в Московското управление най-младият детектив в отдела — Миша Доценко, когото Настя беше „изкопала“ чак от Омската школа, когато беше ходила там в командировка. Самият Гордеев преди десетина години беше харесал в Московската школа, бе проверил по време на стажа и довел в отдела Игор Лесников, който сега вече беше един от най-добрите оперативници на Житената питка.

Настя се обади в учебния отдел на школата, където й предложиха да си избере от няколко теми, по които в близките дни трябваше да се състоят семинарни занятия и упражнения. Тя помоли да й дадат упражнението по психологически особености на показанията, дадени от очевидци.

— Тъкмо навреме — зарадваха се в учебния отдел. — Преподавателят, който трябва да провежда тези занятия, е болен, така че няма никакви проблеми. И за нас ще е по-лесно: няма нужда да му търсим заместник.

Настя имаше точни критерии, според които щеше да подбира стажанта. Тези критерии й бяха подсказани от известния графически тест на Равен. Тестът се състоеше от шейсет задачи, петдесет и девет от които бяха съставени по един и същ принцип и се различаваха само по степента на сложност: докато първите шест бяха примитивно прости, то от петдесет и четвъртата нататък за намиране на верния отговор се изискваше значително напрежение, свързано с необходимостта да се държат под внимание и проследяват няколко показателя едновременно. По този начин петдесет и деветте задачи проверяваха способността на изпитвания да концентрира вниманието си и бързо да взема решение в условията на ограниченото време. Освен всичко друго, тестът на Равен показваше дали изпитваният умее да се

Конец ознакомительного отрывка

Купить и читать книгу!