Клайв Къслър
Ударна вълна
(книга 13 от "Приключенията на Дърк Пит")
Способността на Къслър да подбира забравени факти и да ги свързва с въображаеми бъдещи събития придава нови измерения на технотрилъра.
Романът „Ударна вълна“ ще ви достави истинско удоволствие.
Том Кланси
С дълбока благодарност към
д-р Николас Николас
д-р Джефри Тафът &
Робърт Флеминг
Сал от „Гладиатор“
17 януари 1856
Тасманово море
От четирите клипера, построени в Абърдийн, Шотландия, през 1854 година, един се открояваше от останалите. Това беше „Гладиатор“ — голям кораб с тегло 1256 тона, дълъг 60 метра, широк десет метра и с три много високи мачти, които се издигаха леко килнати към небето. Той беше един от най-бързите клипери, пускани някога на вода, но с него беше опасно да се плава в бурно време, тъй като имаше много тънки въжета. Когато му сигнализираха, използваха обръщението „призрак“, защото можеше да се движи и при най-лекия полъх на вятър. В действителност „Гладиатор“ никога нямаше да намали ход, ако попаднеше в безветрие.
Жалкото и непредвидимото беше, че този кораб се оказа предопределен да потъне в забрава.
Собствениците му го бяха оборудвали за търговска и емигрантска дейност с Австралия и той губеше един от малкото клипери, предназначени да превозват както товари, така и пътници. Скоро обаче се установи, че не бяха много колонизаторите, които можеха да си позволят да платят цената на билета, така че той пътуваше с празни първокласни и второкласни кабини. И се стигна до заключението, че е далеч по-изгодно да се сключват договори с правителството за превозване на каторжници до континента, който първоначално служеше за най-големия затвор в света. Управлението на „Гладиатор“ бе възложено на един от най-безкомпромисните капитани на клипери Чарлс Бъли
1 Скагс. Името напълно му подхождаше. Макар Скагс да не използваше камшика за кръшкащи или непокорни моряци, той безмилостно принуждаваше хората си и кораба да извършват рейсове между Англия и Австралия за рекордно кратко време. Агресивните му методи дадоха резултати. При третото си завръщане у дома „Гладиатор“ постигна шейсет и три дневен рекорд, все още ненадминат от друг ветроходен кораб.
Скагс се бе състезавал с легендарните капитани и клипери по негово време — Джон Кендрикс, на пъргавия „Херкулес“ и Уилсън Ашър, командващ прославения „Юпитер“ — и никога не бе губил. Съревноваващите се капитани, които потегляха часове преди „Гладиатор“, неизменно го заварваха спокойно закотвен на дока си, когато пристигаха в пристанището на Сидни.
Бързите курсове бяха благодат за затворниците, които понасяха с огромни мъчения кошмарните пътувания. Доста от по-бавните търговски кораби взимаха същото разстояние за не по-малко от три и половина месеца.
Към каторжниците, затворени под палубите, се отнасяха като към товар от добитък. Някои от тях бяха закоравели престъпници, други — политически дисиденти, но повечето бяха осъдени за кражби на някое и друго парче плат или на остатъци от храна. Те се изпращаха в каторжническата колония за всякакво провинение — от убийство до джебчийство. Жените, разделени от мъжете с дебела преграда, имаха присъди за дребни кражби от минувачи по улиците или от магазините. И мъжете, и жените бяха почти лишени от всякакви удобства. Недостатъчно завивки за тесните дървени нарове, съвсем оскъдни средства за хигиена и ниско питателна храна беше всичко, с което разполагаха в продължение на месеци пътуване по море. Единствените им лакомства се свеждаха до дажбите захар, оцет и лимонов сок, за да не хванат скорбут, и по четвърт литър портвайн, за да им се повдига духът вечер. Охраняваше ги малък отряд от десет войника от пехотния полк на Нови Южен Уелс под командването на лейтенант Сайлас Шепард.
В помещенията нямаше почти никакво проветрение; въздух влизаше единствено от люковете със солидно вградени решетки, които се държаха затворени и здраво завинтени с болтове. Щом навлезеха в тропическия пояс, денем въздухът ставаше душен от непоносимата жега. Още повече страдаха при бурно време — замръзнали и мокри, подхвърляни от блъскащите се в корпуса вълни, те потъваха в пълен мрак.
На каторжническите кораби се изискваше да има лекари и „Гладиатор“ не правеше изключение. Старшият морски лекар Отис Горман се грижеше за общото здраве на затворниците и изискваше при хубаво време те да излизат на малки групи на палубата, за да поемат чист въздух и да правят упражнения. Беше въпрос на гордост за морските лекари, когато стигнеха до пристанището на Сидни, да се похвалят, че не са изпуснали нито един затворник. Горман беше състрадателен човек и полагаше грижи за поверените му затворници — преливаше им кръв, когато се наложеше, прочистваше гнойни възпаления, раздаваше лекарства и съвети при наранявания, пришки и запечен стомах,
