Лоръл Хамилтън
Сънят на инкубата
(книга 12 от "Анита Блейк, ловецът на вампири")
1
Сватбата беше през октомври. Булката беше вещица, която разследваше свръхестествени престъпления. Младоженецът вдигаше мъртвите и посичаше вампири, за да се издържа. Звучеше като хелоуинска шега, но не беше.
Шаферите на младоженеца носеха традиционни черни смокинги с оранжеви папионки и бели ризи. Шаферките на булката бяха в оранжеви официални рокли. Хелоуинско оранжевите бални рокли не са чак толкова често срещани. Бях ужасена, че ще трябва да хвърля на вятъра триста долара за една от тези ужасии. Но след като бях гост от страна на младоженеца, ми се наложи да нося смокинг. Лари Къркланд, младоженец, колега и приятел, се беше заинатил. Той отказа да ме кара да облека рокля, освен ако аз не исках. Хм, нека да си помисля. Триста долара или повече за една много оранжева официална рокля, която бих изгорила, вместо да облека втори път или по-малко от сто долара, за да наема смокинг, който мога да върна. Чакайте, нека си помисля.
Взех смокинга. Все пак ми се наложи да си купя чифт официални обувки с връзки. Фирмата за смокинги нямаше никакви 37 номер от женските. Е, добре де. Дори и със седемдесет доларовите обувки, които вероятно повече нямаше да обуя, все още се смятах за късметлийка.
Докато наблюдавах как четирите шаферки, в оранжевите си закръглени рокли, вървяха по пътеката в църквата, с коси фризирани на букли и повече грим, отколкото бях виждала, която и да е от тях някога да носи, се чувствах много, много голяма късметлийка. Носеха и малки кръгли букетчета от оранжеви и бели цветя, с черна дантела и оранжеви и черни панделки висящи от букетите. А аз трябваше просто да стоя в предната част на църквата и с всяка ръка да държа китката на другата си ръка. Сватбената координаторка явно вярваше, че всички шафери щяха да си бъркат в носа или нещо пак толкова засрамващо, ако не си държаха ръцете заети. Така че ги бе информирала, че трябва да си държат дланите на срещуположните китки. Никакви ръце в джобовете, никакви кръстосани ръце или хванати пред слабините им. Бях закъсняла за репетицията – голяма изненада – и координаторката изглежда вярваше, че ще окажа положително влияние на мъжете, просто защото случайно бях момиче. Не й отне много време да разбере, че и аз бях толкова недодялана, колкото и мъжете. Честно казано, на мен ми се струваше, че всички се държим много добре. Явно тя просто не се чувстваше много комфортно около мъжете или около мен. Може би заради пистолета, който носех.
Но никой от шаферите, включително и аз, не беше направил нищо, от което тя да се оплаква. Това беше денят на Лари и никой от нас не искаше да го провали. О, и денят на Тами.
Булката влезе в църквата, водена от баща си. Майка й вече седеше на предния ред, облечена в рокля в бледо пъпешов цвят, който всъщност й стоеше добре. Тя се смееше и плачеше, и изглеждаше едновременно нещастна и изпаднала в делириум от щастие. Мисис Рейнолдс беше причината за голямата църковна сватба. И Тами, и Лари щяха да са по-щастливи с нещо по-малко, но изглежда Тами не можеше да каже не на майка си, а Лари се опитваше да се разбира с бъдещата си тъща.
Детектив Тами Рейнолдс беше видение в бяло, заедно с белия воал, който покриваше лицето й като мъгляв сън. И тя носеше повече грим, отколкото някога я бях виждала, но драматичността му отиваше на деколтето, покрито с мъниста и широката, подобна на камбана пола. Роклята изглеждаше, сякаш би могла да мине сама по пътеката или поне да стои сама изправена. Бяха направили нещо с косата й, така че да я накарат да стои гладка и прибрана назад от лицето й, така че да можеш да видиш колко е прекрасна. Никога не бях забелязала, че детектив Тами беше красива.
Стоях в края на шаферите, аз и тримата братя на Лари, така че се наложи да се наведа леко, за да видя лицето му. Заслужаваше си усилието. Беше толкова блед, че луничките изпъкваха като капки мастило по кожата му. Сините му очи бяха разширени. Бяха направили нещо на късите му червени къдрици, така че те лежаха почти гладки. Изглеждаше добре, ако успееше да не припадне. Гледаше в Тами така, сякаш беше ударен с чук между очите. Разбира се, ако и на него бяха отделили два часа за гримиране и той можеше да е видение. Но мъжете не трябва да се притесняват за това. Двойните стандарти са живи и реални. Жената трябва да е красива на сватбения си ден, младоженецът трябва просто да стои там и да не засрами себе си или нея.
Изправих се обратно и се опитах да не засрамвам никого. Бях вързала косата си назад, докато беше още мокра и сега тя стоеше плътно до главата ми. Нямаше да си подстрижа косата, така че това беше най-доброто, което можех да направя, за да изглеждам като момче. Имаше и други части от анатомията ми, които не позволяваха момчешкия вид. Аз съм закръглена и дори в смокинг, скроен за мъж, пак съм закръглена. Никой не се оплака, но сватбената координаторка завъртя очи, когато ме видя. На глас каза само:
-