Читаем онлайн «Рицарят» 173 cтраница
понесоха към стълбата и го оставиха насред голямата оръжейна зала, която заемаше почти целия първи етаж на донжона.
— Настанете го — каза този, който изглежда им беше началник.
Двама убийци сложиха Лорн да седне на земята с гръб към една дървена пейка и разпериха ръцете му така, че да се изпънат.
Онзи, който командваше, се наведе над Лорн. Беше висок, много слаб, грациозен. Очите му бяха толкова светлосиви, че изглеждаха бели.
Лорн разбра, че никога няма да забрави тези очи.
— От мен поискаха да те накарам да страдаш — каза мъжът, докато неговите убийци изсипваха мехове с газ по стените и по пода.
Лорн не можеше да крещи, но страшна болка го порази, когато заковаха лявата му ръка за пейката.
После дясната му ръка изтърпя същата участ.
— Много да страдаш — добави водачът на убийците с приятен, състрадателен глас.
С очи, пълни със сълзи от ярост, страдание и безпомощност, Лорн видя тогава как един от убийците вкара Дарил в стаята.
— Месир! — умоляваше уплашеният юноша. — Помогнете ми!
Сложиха го на колене и бавно му прерязаха гърлото пред очите му.
Лорн едва успя да издаде едно сподавено стенание, едва успя да повдигне рамене, а му се искаше да крещи, да се нахвърли върху тях, да се изскубне от тази пейка и да се хвърли върху убийците, за да ги убие със собствените си измъчени ръце.
Дарил падна, хълцайки, с разрязано гърло и с вързани на гърба ръце; в очите му беше останало изражение на невярващ ужас. Продължи да мърда в кръвта си, докато и последната частица живот, отчаяно вкопчена в младото му тяло, го напусна.
— Това беше добре — каза водачът на убийците.
Останал сам с Лорн, той се наведе към него, повдигна долната част на кожената си маска и положи целувка върху неподвижните устни на рицаря. След това запали пода, който рязко пламна, и изчезна.
— Сбогом — каза той, докато Лорн си обещаваше да се върне от ада, за да си отмъсти.