Читаем онлайн «Айла през равнината» 362 cтраница

Деветата пещера — каза той въодушевено. — Почти стигнахме, Айла. Ще си бъдем вкъщи преди да е паднала нощта.

— Това ли са топлите лековити води, за които си ми разказвал?

— Да. Наричаме ги Лечебните води на Дони.

— Хайде да останем тук тази нощ — помоли тя.

— Но ние почти стигнахме. Почти сме в края на пътешествието си и отсъствах толкова дълго.

— Ето защо искам да прекараме нощта тук. Това е краят на пътешествието ни. Искам да се изкъпя в топла вода и да прекарам една последна нощ насаме с теб, преди да се срещнем с всичките ти роднини.

Джондалар я погледна и се усмихна.

— Права си. Какво е още една нощ, след всичкото това време? И това е последният път, когато ще бъдем сами. Освен това ми харесва да бъда с теб в близост до топли извори.

Издигнаха палатката си на място, което явно беше използвано и преди. На Айла се стори, че конете са възбудени, когато ги пуснаха да пасат свободно свежата трева по платото, но беше забелязала израслите наоколо млади листенца подбел и киселец. Приближи се да ги откъсне и откри няколко пролетни гъби, цветове на киселица и по-стари стръкчета. Върна се в лагера, напълнила предната част на туниката си като кошница с пресни зеленчуци и други деликатеси.

— Мисля, че си замислила пир — каза Джондалар.

— Идеята не е лоша. Видях гнездо, което ще се върна да проверя за яйца.

— А какво ще кажеш за това? — вдигна той една пъстърва. Тя се засмя доволно. — Стори ми се, че ги видях да плуват в потока, наточих една зелена пръчка и изкопах червейче, което нанизах на нея. Тази риба клъвна толкова бързо, като че ли само ме чакаше да го направя.

— Това определено е подготовка за пир.

— Можем все пак да почакаме, нали? — предложи той. — Имам намерение веднага да взема една топла баня. — Сините му очи бяха препълнени с мисъл за нея и събудиха отзивчивостта й.

— Чудесна идея! — Изпразни тя туниката си пред ямата за огнище и се хвърли в ръцете му.

Седяха заситени, доволни и напълно отпуснати един до друг малко встрани от огъня и наблюдаваха танца на искрите, извиващи се нагоре и изчезващи в нощта. Вълчо дремеше наблизо. Внезапно вдигна глава и наостри уши по посока на платото. До тях долетя високо цвилене с цяло гърло, което не им беше познато. Кобилата изхленчи издайнически в отговор, а Рейсър изцвили.

— В полето има непознат кон — скочи Айла. Нямаше луна и в тъмнината беше трудно да се види.

— Сега няма да успееш да го откриеш. Ще се опитам да намеря нещо, от което да направя факла.

Уини отново изхленчи, непознатият кон изцвили и те дочуха заглъхващ в нощта тропот от копита.

— Това реши въпроса — каза Джондалар. — Вече е твърде късно. Мисля, че тя си отиде, пленена от друг кон.

— Смятам, че този път ни напусна, защото го пожела. Стори ми се нервна и трябваше да й обърна повече внимание. Сега е сезонът й, Джондалар. Сигурна съм, че това беше жребец, и ми се струва, че и Рейсър отиде с тях. Той е все още твърде млад, но предполагам, че и други кобили са в сезона си и той ще бъде привлечен от тях.

— Много е тъмно вече, за да ги търсим сега, но аз познавам добре района. Ще можем да ги проследим утре сутрин.

— Последния път, когато я изведох, се появи кафявият жребец. Тогава тя сама се върна при мен и по-късно роди Рейсър. Мисля, че отиде, за да зачене отново — седна Айла до огъня. Погледна Джондалар и се усмихна. — Изглежда справедливо — и двете бременни по едно и също време.

Изминаха няколко мига, преди думите й да стигнат до съзнанието му.

— И двете… бременни… по едно и също време? Айла! Искаш да кажеш, че си бременна? Ще имаш бебе?

— Да — кимна тя. — Ще имам твоето бебе, Джондалар.

— Моето бебе? Ще имаш бебе от мен? Айла! Айла! — Вдигна я, завъртя я около себе си и след това я целуна. — Сигурна ли си? Искам да кажа, сигурна ли си, че ще имаш бебе? Духът би могъл да дойде от някой от мъжете в Пещерата на Даланар или дори от Лозадунаите… Все пак е добре, щом като желанието на Майката е такова.

— Лунният ми цикъл мина, без да кървя, и мисля, че съм бременна. Тази сутрин малко ми се повръщаше. Мисля, че го направихме, когато слязохме от глетчера. Твое бебе е, Джондалар. Сигурна съм. Не може да бъде на друг. Започна с твоята същност. Същността на мъжеството ти.

— Мое бебе? — Нежно я погледна той. Постави ръка на корема й. — Тук имаш мое бебе? Толкова много го исках! — Отвърна поглед и замига с очи. — Знаеш ли, че дори молих Майката за това?

— Нали ми беше казал, че Майката винаги ти дава това, за което я молиш, Джондалар? — Усмихна се тя на неговото и на своето щастие. — Кажи ми, за момче или момиче я помоли?

— Само за бебе, Айла. Без значение какво.

— В такъв случай няма да имаш нищо против, че този, път ще се надявам на момиче.

Той поклати глава.

— Само твое бебе и може би мое.

— Бедата при преследване на коне е, че те се движат много по-бързо от нас — каза тя.

— Предполагам, че знаят къде отиват — отвърна Джондалар, — и познавам по-кратък път през билото на