Линкълн Чайлд
Третата порта
(книга 3 за "Д-р Джереми Лоугън")
На Лучи
Пролог
Докторът си сипа чаша кафе в помещението за почивка, протегна ръка за цилиндъра с кондензирано мляко на прах, но реши, че е по-добре да си го спести, и вместо това от очукания лабораторен хладилник извади кутийка соево мляко. Докато бъркаше кафето с пластмасовата бъркалка, се отправи по бледия балатум към групичка кресла с дебели подлакътници. През затворената врата проникваха обичайните звуци: тракането на инвалидни колички и носилки, врещенето и писукането на машинариите, боботенето на болничния интерком.
Един лекар, каращ третата си година стаж, на име Дегуело беше проснал въздългите си крака на две от овехтелите кресла. „Типично“, каза си докторът. Стажантите имаха способността да заспиват веднага, независимо дали в хоризонтално, или във вертикално положение и без значение колко е неудобна позата. Когато лекарят седна на креслото до него, стажантът прекъсна тихото си похъркване.
— Здрасти, докторе. Колко е часът?
Лекарят стрелна поглед към големия часовник, монтиран над редицата шкафчета покрай стената.
— Десет и четирийсет и пет.
— Добре — изпъшка Дегуело. — Това означава, че съм спал само десет минути.
— Поне си успял да подремнеш — отбеляза лекарят. — Нощта е спокойна.
Дегуело отново затвори очи.
— Два инфаркта на миокарда. Един строшен череп с отворена рана. Цезарово сечение по спешност. Едно изгаряне трета степен. Порезна рана с проникване в бъбрека. Една проста и една съчетана фрактура. Възрастен господин, който паднал от носилка. Свръхдоза оксидон. Свръхдоза метамфетамини. Свръхдоза амфетамини. И всичко това — той въздъхна и направи пауза — се случи през последния час и половина.
Лекарят отпи глътка кафе.
— Както вече казах — спокойна нощ. Погледни нещата и откъм хубавата им страна. Още можеше да правиш визитации в Масачузетската многопрофилна.
Стажантът не отговори веднага. След кратко мълчание измърмори:
— Докторе, все още не мога да разбера. Защо през петък се жертваш върху олтара на спешното отделение? Искам да кажа, че аз нямам друг избор. Но ти си известен анестезиолог.
Лекарят допи кафето и хвърли чашката в кошчето за боклук.
— Ще помоля за по-малко любопитство в присъствието на ближния. — Той си помогна с ръце, за да стане. — Хайде, обратно в окопите.
Вече в коридора, лекарят се огледа сред сравнителното спокойствие. Пое към приемната на спешното в другия край, когато забеляза някакво раздвижване. Главата на една от сестрите се стрелна нагоре.
— Автомобилна катастрофа — обясни му тя. — Един пострадал. Пристига всеки момент. Приготвих втора травматологична зала.
Лекарят веднага зави към посоченото помещение. Докато крачеше натам, вратата на спешното отделение се отвори шумно, за да пропусне двойката фелдшери, които вкараха вътре количката, следвани от двама полицаи. Лекарят веднага разбра, че положението е сериозно. Трескавите действия, израженията им, кръвта по екипите и лицата — всичко това сигнализираше отчаяние.
— Жена, на трийсет и нещо — излая единият от фелдшерите. — Не реагира.
Лекарят им махна да влизат бързо и подвикна на един стажант:
— Бързо докарай операционна количка! — Стажантът кимна и хукна. — И се обади на Дегуело и Корбин — извика подире му.
Фелдшерите вече вкарваха носилката във втора травматологична зала и маневрираха с количката, за да я доближат до масата.
— По моя команда — каза единият от фелдшерите, докато завъртаха тялото. — И внимавай с предпазната яка. На три — едно, две, трии!
Пациентката беше прехвърлена на масата, а носилката бутната настрана. Лекарят успя да зърне бледата бяла кожа, канелената коса, блузата, някога бяла, но сега напоена с кръв. Кръвта беше оставила следа от капки по пода, водейки началото си от района на нараняването.
Нещо тревожно, подобно на студено електрическо напрежение, започна да тупти в тила му.
— Била е ударена странично от пиян шофьор — докладва единият от фелдшерите. — На път за тук вече предадох кода за сърдечно-белодробен арест.
В помещението се струпаха стажанти, последвани от Дегуело.
— Знаете ли кръвната група? — попита лекарят.
— Да, 0 отрицателна.
Хората вече действаха трескаво, включваха монитори, вкарваха операционни колички. Лекарят се обърна към един от стажантите.
— Звънни в кръвната банка и поискай три банки. — В този момент се сети за следата от капки по балатума. — Не, по-добре ги направи четири.
— Хипоксия
1 — извика една от сестрите точно в мига, когато вътре се втурна Корбин.
Дегуело заобиколи масата и се наведе да погледне неподвижната жертва.
— Да, изглежда цианозна.
— Докарайте клинична лаборатория за кръвни газове — отсечено нареди лекарят. Вниманието му беше привлечено от корема на жената, сега затворен, но потънал в кръв. Бързо повдигна временната
