Читаем онлайн «Макбет» 13 cтраница
- Всички ще тръгнем.
- Не, Иймън. Аз оставам тук. Трябва да си силен и смел, да пазиш сестрите си, както и те теб. Аз няма да понеса пътуването.
- Аз ще те излекувам - настоя Брана.
- Не е по силите ти. Така е предопределено. Но няма да ви оставя сами и безпомощни. Онова, което съм, което имам, ще живее във вас. Един ден ще се върнете, защото това е домът ви, а домът е изворът. Не мога да ви върна невинността, но ще ви дам сила. Застанете до мен, защото вие сте сърцето и душата ми, кръвта и костите ми. Вие сте всичко мое. Затварям аз кръга и нищо тъмно няма да влезе.
Пламъци плъзнаха по пода и с трепването на ръката й огънят се разгоря под котлето. Тя сведе поглед към ръцете си, въздъхна само веднъж, после пристъпи напред.
- Това е кръвта на баща ви. - Простря ръце над котлето и кръвта се изля от тях. - А това са моите сълзи и ваши
Тъмната вещица
43
те. Той идваше да ни защити, яздеше към дома, защото аз го помолих. Капан, заложен от Кеван, използващ моя страх, моята слабост. Той отне живота на баща ви, както ще отнеме и моя. Живота ми, но не и духа, не и силата.
Коленичи и прегърна здраво разплаканите си деца.
- Искам да ви утешавам до сетния си дъх, но няма време за тъга. Не забравяйте кой ви е създал, кой ви обичаше и знайте, че отивам при него, за да бдя над вас.
- Не ни отпращай. - Тийгън хлипаше на рамото на майка си. - Искам да остана при теб. Искам татко.
- Вие ще отнесете моята светлина с вас. Винаги ще бъда с вас. - Ръцете й вече бяха чисти и бели и Сърха избърса сълзите от бузата на дъщеря си. - Ти си моята светлина, надеждата ми. Ти си моят смел син. - Целуна пръстите на Иймън. - Сърцето ми. И ти, моята опора, вечно търсещата.
- Тя обхвана с длани лицЪтб^на Брана. - Моята сила. Вземете ме с вас. А сега, да направим заклинанието заедно. Стойте до мен! Повтаряйте след мен и правете като мен.
Тя протегна ръце.
- С кръв и сълзи прогонваме страховете си. - Размаха ръка над котлето и течността в него започна да бълбука.
- Щипка сол четири пъти, да затвори и залости вратата: Бурени - да спират, плодове - да заслепяват. Децата ми той не ще види и те ще бъдат здрави и свободни. Красиви листенца, обагрени с омраза, с ухание сладостно, за да го подмамят. Да кипне всичко в огън и дим и от таз отвара да се задави Кеван. Когато го повикам, ще дойде той при мен. Както казах, тъй да бъде.
Светлината блесна и всички в кръга пламнаха в нея.
Тя призова Хеката, Бриджит, Мориган и Баба Ката, събирайки сила и мощ от богините. Въздухът потрепери, сякаш се разтвори и разцепи. Отекнаха гласове, докато Сърха стоеше с високо вдигнати ръце - едновременно в молитва и команда.
Димът стана кървавочервен, затули стаята. После се завихри и се върна обратно в котлето.
44
Родът 0’Дуайър
С блеснали очи Сърха изсипа отварата в едно шишенце, запечата го и го пъхна в джоба си.
- Майко - прошепна Брана.
- Тук съм и винаги ще бъда. Не се страхувайте от мен или от онова, което ще ви дам сега. Мъничката ми. - Хвана ръчичките на Тийгън. - То ще расте в теб, докато и ти растеш. Винаги ще бъдеш добра и ще питаш „защо“. Винаги ще се бориш за онези, които не могат да се борят. Вземи това.
- Горещо е. - Каза Тийгън, когато ръцете й заблестяха в тези на майка й.
- Ще изстине, докато не ти потрябва. Сине мой. Ти ще летиш и ще се бориш. Винаги ще бъдеш верен и силен. Вземи това.
- Ще взема теб. Ще те пазя.
- Пази сестрите си. Брана, първородната ми. Толкова много искам от теб. Твоята дарба вече е силна, а сега ти давам още. Повече, отколкото на Тийгън и на Иймън, както е редно. Ти ще създаваш и твориш. Когато обичаш, няма да престанеш. Винаги ще бъдеш тази, към която се обръщат най-напред, и винаги ще носиш товара. Прости и вземи това.
Брана остана без дъх.
- Гори!
- Само за миг. - И в този миг Сърха преживя мъката на хиляди години. - Отвори се! Вземи го! Живей!
Остави съвсем малко, само необходимото, после се свлече на пода, когато свърши. Вече не беше Тъмната вещица.
- Вие сте Тъмната вещица, една в тримата. Това е моят дар и моето проклятие. Всеки от вас е силен, а заедно сте още по-силни. Един ден ще се върнете. Сега вървете, бързо. Денят настъпва. Помнете, че сърцето ми тръгва с вас.
Но Тийгън я стискаше здраво, риташе и плачеше, докато Иймън я дърпаше настрани.
- Изведи я навън, качи я на Аластар - тихо се обади Брана.
Тъмната вещица