Читаем онлайн «Само една нощ»

Превод от английски Гергана Дечева

Книгата се издава под това лого, запазена марка на ЕГМОНТ.

Всички права запазени. Нито книгата като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под

каквато и да е форма.

Оригинално заглавие En Enda Natt

First Published by Forum Bokförlag, Sweden

Published by arrangement with Nordin Agency AB, Sweden

Снимка на корицата © Shutterstock

Превод Гергана Дечева

Редактор Русанка Одринска

Коректор Нора Александрова

Издава „Егмонт България“ ЕАД

1142 София, ул. „Фритьоф Нансен“ 9

www.egmontbulgaria.com

Електронно издание, 2016

ISBN 978-954-27-1801-7

Сряда, 25 юни

Дейвид Хамар надникна през кръглия прозорец на хеликоптера. Летяха на

около половин километър височина над шведската провинция и имаха видимост

близо четиридесет километра напред. Той нагласи слушалките с микрофона и със

спокоен тон каза на останалите пътуващи в хеликоптера:

– Ето там! – После се обърна и погледна Майкъл Шамон, който бе седнал на

задната седалка и също гледаше през прозореца. Дейвид посочи към жълтия

замък „Гюлгарн“, който точно се появяваше на хоризонта.

Пилотът зададе курса.

– Колко ниско искате да се спуснем? – попита той, без да откъсва очи от

крайната дестинация.

– Не прекалено близо, Том. Само да го видим по-добре. – Дейвид не откъсваше

очи от сградата. – Не искам да привличаме никакво внимание.

Зелени поляни, блещукащи езера и гъсти гори се простираха под и пред тях

като пасторална идилична рисунка. Имението беше построено върху остров в

средата на необичайно широка река. Буйната вода се удряше в бреговете и

образуваше естествено дълбоко водно заграждение, което в далечни времена бе

осигурявало надеждна защита срещу врагове.

Том описа широка дъга с хеликоптера.

Коне и овце пасяха на поляните под тях. Криволичеща пътека преминаваше в

широк асфалтиран път, от двете страни на който се издигаха огромни столетни

дъбове. Овощните дървета и изумителните цветя, които обграждаха замъка, се

виждаха отдалеч и по всичко личеше, че за тях се полагат големи грижи.

Това е самият шибан рай.

– Посредникът, с когото разговарях, смята, че приблизителната стойност само

на сградата е над тридесет милиона шведски крони – каза Дейвид.

– Това са много пари – отбеляза Майкъл.

– И това като допълнение към цената на гората и пасищата. Плюс водните

канали. Тук има хиляди акра земя и вода. Само това място е над двеста –

продължаваше да изрежда Дейвид. – В гората има дивеч и безброй малки сгради,

които са част от имота. Да не забравяме и обзавеждането, разбира се – военните

трофеи от петнадесети век, красивите руски порцеланови сервизи и сребърни

прибори и колекция произведения на изкуството от последните триста години.

Всяка една аукционна къща в света би убила за тях.

Дейвид се отпусна на седалката. Майкъл изучаваше жълтия замък, над който

летяха.

– И това е собственост на компанията, а не на семейството? – попита с

недоверие той.

Дейвид кимна.

– Наистина, невероятно е, че са избрали именно този вариант – съгласи се той. –

Така става, когато хората се мислят за недосегаеми.

– Никой не е недосегаем.

– Така е.

Майкъл погледна през прозореца. Дейвид изчака търпеливо, докато тъмните

очи на приятеля му поглъщаха полетата под тях.

– Това е национално съкровище. Истински диамант. Ако го разделим и го

разпродадем на парчета – продължи Майкъл, – ще се вдигне врява.

– Не ако – поправи го Дейвид. – Когато.

Защото щяха да направят точно това. Сигурен беше. Щяха да „нарежат“ тези

плодородни земи и да ги дадат на онзи, който предложеше най-много пари.

Хората щяха да се оплакват, да недоволстват, но никой нямаше да вдигне шум

повече от настоящите собственици. Той вяло се усмихна при мисълта за тях и

погледна въпросително към