Стивън Кинг
Другият
На Ранд и Джуди Холстън
Мисълта създава само илюзия за ред за всички онези, които са дотолкова лековерни, та притворството ѝ да ги заблуди.
Колин Уилсън, „Страната на слепите“
Арестът
14 юли
1.
Колата беше без опознавателни знаци, най-обикновен, сравнително нов американски седан, но новите черни гуми и тримата мъже в купето издаваха каква е всъщност. Двамата отпред бяха със сини униформи. Онзи отзад носеше костюм и беше много едър, същинска канара. Двете чернокожи хлапета, които стояха на тротоара — едното с крак върху олющен оранжев скейтборд, другото с яркозелен скейт под мишница, — проследиха с поглед колата, докато завиваше към паркинга на увеселителен парк „Естел Барга“, и се спогледаха.
Едното отбеляза:
— Тия са от Пет-нула.
Другото рече:
— Не думай!
Качиха се на скейтовете и се ометоха без повече приказки. Правилото беше елементарно: появи ли се ченге, плюй си на петите, защото става страшно за черното дете. Техните ги бяха учили, че животът на чернокожите е ценен, обаче ченгетата понякога забравяха този факт. Зрителите на бейзболното игрище нададоха възторжени възгласи и запляскаха ритмично, когато „Златните дракони“ от Флинт Сити получиха удар в деветия ининг, един рън преди края.
Хлапетата не погледнаха назад.
2.
Показания на господин Джонатан Риц (10 юли, 21:30, разпитван от детектив Ралф Андерсън)
Детектив Андерсън: Знам, че сте разстроен, господин Риц, разбираемо е, но искам да разбера точно какво видяхте тази вечер.
Риц: Никога няма да се заличи от паметта ми. Никога. Ох, искам някакво хапче. Може би валиум. Никога не съм пил такива неща, обаче сега се налага. Все още се усещам тъй, като че ли сърцето ми ще изскочи. Предупредете криминалистите, че ако открият повръщано на местопрестъплението — сто на сто ще намерят, — то ще е от мене. И не се срамувам. Всеки би си издрайфал вечерята, ако види нещо подобно.
Детектив Андерсън: Лекарят ще ви предпише нещо за успокояване, когато приключим. Мисля, че ще го уредя, но в момента е важно умът ви да остане бистър. Ясно ви е защо, нали?
Риц: Да. Разбира се.
Детектив Андерсън: Разкажете всичко, което видяхте, и ще приключим за тази вечер. Ще го направите ли, сър?
Риц: Добре. Излязох да разходя Дейв точно в шест тази вечер. Дейв е нашият бигъл. Той вечеря в пет. С жена ми се храним в пет и половина. Към шест Дейв е готов да си свърши работите. Аз го извеждам, докато Санди — жена ми — мие чиниите. Това е справедливо разделение на труда. Справедливото разделение на труда е много важно в брака, особено след като децата са пораснали, така е според нас. Дрънкам несвързано, нали?
Детектив Андерсън: Не се притеснявайте, господин Риц. Разказвайте, както ви е по-лесно.
Риц: Моля ви, наричайте ме Джон. Мразя го това „господин Риц“. Напомня за солените бисквитки „Риц“. Така ми Викаха съучениците, Риц Соленката.
Детектив Андерсън: Аха. И тъй, разхождахте кучето…
Риц: Точно така. И като надуши силната миризма — миризмата на смърт, предполагам, — така ме задърпа, че се наложи да държа каишката с две ръце, макар че е дребно куче. Искаше да стигне до онова, което надушваше. То…
Детектив Андерсън: Чакайте, да се върнем назад. Значи излязохте от дома си на Мълбъри Авеню 249 точно в шест…
Риц: Може би малко по-рано. Тръгнахме с Дейв към „Джералд“, магазина наблизо, където продават всякакви деликатеси, после по Барнъм Стрийт, накрая влязохме във Фигис Парк. Същия, дето хлапетата му викат Фига Парк. Смятат, че възрастните не знаят, че фига е кукиш, че не слушаме какво говорят, обаче ние чуваме всичко. Поне някои от нас, де.
Детектив Андерсън: Това ли беше обичайната ви вечерна разходка?
Риц: Понякога малко променяме маршрута, колкото да не се отегчаваме, но почти всеки път стигаме до парка, преди да се приберем у дома, защото там Дейв все си намира да души нещо. Има паркинг, обаче по това време почти винаги е празен, освен ако гимназистите не са дошли да играят тенис и не са си оставили колите. Нямаше ги тая вечер, защото кортовете са глинени и беше валяло. Видях само един бял бус.
Детектив Андерсън: Как изглеждаше? Ще го опишете ли?
Риц: Без странични стъкла, само с двойна врата отзад. От онези, дето малки фирми ги използват за превоз на стока. Може да беше „Еконолайн“, обаче не съм съвсем сигурен.
Детектив Андерсън: Написано ли беше название на някаква фирма? Например „Климатици Сам“ или „Боб, прозорци по поръчка“? Нещо такова?
Риц: Не, не. Нищичко. Беше мръсен обаче. Немит кой знае откога. И по гумите имаше кал, сигурно от дъжда. Кучето подуши гумите, после тръгнахме по алея между дърветата. След около четиристотин метра Дейв залая и се шмугна в храстите отдясно. Тогава е надушил онази миризма. Едва не изтръгна каишката от ръката ми.
