Читаем онлайн «Кралят» 127 cтраница
мига, когато денят се показваше на хоризонта.
— Как се чувстваш?
— Уморена, но… учудващо добре.
— Скерен е способен. А лекарствата му са много ефикасни.
Нае погледна към белия драк, който, застанал настрана, оседлаваше един от последните коне на Ониксовата гвардия.
— Той ще те отведе. Можеш да му се довериш.
— А ти?
— Трябва да тръгвам. Да изчезна. Алан продължава да желае смъртта ми. И ти няма да направиш зле да се скриеш.
— Ще… ще се видим ли?
Лорн се усмихна.
— Кой знае? — каза той, после целуна младата жена по челото. — Успех, Нае. Грижи се за себе си.
Лорн отиде при Пратеника и стисна ръката му.
— Благодаря, Скерен.
— Няма за какво, рицарю. Лек път.
Лорн яхна коня, който дракът му беше приготвил, и потегли, без да погледне назад.
Трябваше да победи един дракон и да убие един крал.
* * *
Трябваше да победи един дракон и да убие един крал.