Константин Рашков
Нарко-маневри София — Бургас
(Греховете на Мокрия, Едрия и Фараона)
Предговор
В края на двадесети век, и по-специално последните петнадесет години на столетието, (а и на първото хилядолетие) смъртоносното цунами от наркотици от всякакъв тип залива България от всички страни. В столичния ж.к. „Младост“ хероинът до голяма степен започва да се използва от подрастващите тогава повече и от брашно тип 500! През деветдесетте години на миналия век кафеникавият прашец убива хиляди, а наркоразпространителите натрупват огромни богатства, продавайки смърт по улиците на по-големите градове в България. С настъпването на новия милениум популярност със светкавична скорост набират синтетичните наркотици. Амфетамините, със своята ниска цена и многочасов ефект върху мозъка на употребяващите ги, се превръщат в най-масово използваните психоактивни вещества в страната. Възрастовата граница на зависимите пада с всяка изминала година, а страничните ефекти от синтетичната дрога са ужасяващи. Употребата на амфетамини води до хронична параноя, тежка депресия, еректилна дисфункция при мъжете, инсомния и много други тежки психически контрактори. С настъпването на второто десетилетие на двадесет и първи век статистиката сочи, че употребата на хероин намалява за сметка на амфетаминовата такава като броят на използващите синтетични психоактивни вещества нараства главоломно и обратнопропорционално на възрастовата граница.
Героите в книгата са реални лица с променени имена, жертви на деструктивния ефект от злоупотребата с дрога, а действието се развива в градовете София и Бургас — местата с най-голяма гъстота на наркозависими в България. По-голямата част от историята, която разказвам, е вдъхновена от реални събития, останалото е литературна интерпретация с цел придаване на допълнителен драматизъм. Целта е да се покажат действителните последствия и ефекти върху човешката психика и организъм, вследствие прекомерната употреба на забранени субстанции, резултатите от грешно взети решения в екстремни ситуации, водещи до фатални последствия и необратими развръзки. Идеята е всеки да разчете описаното по свой собствен начин и да достигне до собствени изводи. Книгата няма за цел да проповядва или пропагандира каквито и да било морални или нравствени насоки и ценности, а да отрази една болезнена действителност чрез обективни и чисто литературни методи. Приятно четене!
Първа глава
Бог дал, Бог взел
Беше пролетта на 2011. Едрия и Фараона се бяха излегнали мързеливо на фотьойлите в хола на Едрия и пушеха цигара след цигара. Само т’ва не ги мързеше да правят. Гледаха няк’ъв супер глупав сериал по Фокс Лайв, а сами по себе си гледаха тъпо. Изведнъж с гръм и трясък нахлу Мокрия и се провикна:
— Ч’ко ста’а, е, Бийвъс и Бътхед, ухахахаха! Айде ставайте, бееее, мърди такива!
— Къде ще ходим, бе? — незаинтересован избоботи Фараона.
— На разходка! — отвърна Мокрия.
— К’ва разходка в тая жега, бе? Само ми дай малко мръвчица и нема да мръдна от нас, тъпак — намеси се Едрия.
Мокрия се ухили ехидно и директно контрира своя приятел с въпроса:
— А за амфурки ще си размърдаш ли дебелия задник, а?
— Ооооо, амфурки! Докъде? — скокна Фараона, наподобявайки дете, което се радва, че ще ходи на зоологическа градина.
— Камбаните.
— С кой па имаш среща там? — заразпитва Едрия.
— Ще видиш. Ай, скачайте. Ааа, а парички дайте за газчица, че нямам са в мене.
— Еее, Мокър, ще те еба у муфтата скапана!
— Стига хленчи пък ти, беее! И дай една цигара.
Излязоха точно след пет минути. Качиха се в таргата на Мокрия и потеглиха с мръсна газ през прашните улици на „Младост“. Когато пристигнаха, той нареди на Едрия и Фараона да го изчакат в колата.
— Тоя, Мокрия, пак нек’ва далавера ше пра’и, ше го еба в наркомана.
— Абе, той амфурки да изкара, па не ме интересува к’во ше пра’и — потриваха ръце двамата, докато чакаха.
След пет минути Мокрия се върна. Носеше един черен найлонов плик. Влезе в колата и подхвърли плика на Фараона. Каза му:
— Ай, чертай!
Размерът на плика и неговото съдържание можеше горе-долу да се сравни с размера на баскетболна топка. Едрия и Фараона с влажни очи гледаха пакета и след като се спогледаха, го отвориха. Това, което видяха вътре беше огромна буца от бяло-жълтеникаво прахообразно вещество, излъчващо силна миризма на наркотик от т. нар. амфетаминов тип. След кратко заставане от тяхна страна, Фараона и Едрия изпаднаха в невиждана еуфория. Кефеха се като на един милион лева.
— К’во е т’ва, бе, копеле, лелее, ше има да шмъркаме до Нова година! Малеее, лелееее, ох! — джафкаше Фараона.
— Фараон, начертай ми двайсет линии, ше ти еба путката лелина!!! Откъде тая скала, бе, тарикат бургаски? — намеси се Едрия.
— Копелета, нема такъв филм като тоя от снощи! — започна с разказа си Мокрия.
— К’во е станало, бе, откъде тая