Читаем онлайн «Измамата на краля» 3 cтраница

след края на брака им Малоун напусна Джорджия и се премести в Копенхаген с надеждата, че миналото е останало зад гърба му.

Господи, колко много се беше заблуждавал!

Нима той искаше отново да чуе тази история? Съвсем не. Но това може би щеше да е добре и за двамата.

— Окей — кимна той. — Ще ти разкажа всичко.

(обратно)

Първа част Преди две години

1

Лондон, петък, 21 ноември

6:25 ч. вечерта

Котън Малоун се изправи пред гишето за проверка на летище „Хийтроу“ и подаде двата паспорта на служителя зад стъклото. Единият на негово име, а другият на сина му Гари. Проблемът възникна заради петнайсетгодишния Иън Дън, който беше с тях.

— Той няма паспорт — поясни на служителя Малоун, а после обясни кой е и с какво се занимава.

Краткият разговор по телефона приключи с устно разрешение Иън да влезе обратно в страната. Малоун не се изненада. Отлично съзнаваше, че след като Централното разузнавателно управление желаеше момчето да се върне в Англия, то вече бе уредило формалностите.

Той беше уморен от продължителния полет, въпреки че бе успял да подремне. Коляното продължаваше да го боли от ритника на Иън в Атланта, който беше направил опит да избяга още на летището. За късмет, собственият му син, петнайсетгодишният Гари бе проявил достатъчно съобразителност да събори на земята непослушното шотландче, преди да изчезне.

Услуга на приятел. Което винаги бе проблем. Този път услугата бе за Стефани Нел, бившата му шефка в отряд „Магелан“. Тя го бе уверила, че това наистина е дело на ЦРУ. Бяха й се обадили директно от Лангли. Неизвестно как, бяха научили за появата на Малоун в Джорджия и бяха поискали от него да придружи момчето до Лондон, за да го предаде в ръцете на тамошната полиция. След това двамата с Гари можеха да отлетят за Дания, и то с билети за първа класа, които получиха още в Атланта.

Не беше лошо. Техните билети бяха за икономична класа.

Причините да отлети за Джорджия четири дни по-рано бяха две. Щатската адвокатска асоциация изискваше от своите лицензирани членове задължително присъствие на 12-часов опреснителен семинар, провеждан веднъж в годината. Макар че беше напуснал флота и отряд „Магелан“, той запази лиценза си, а това означаваше, че трябва да спазва изискванията на гилдията. Предишната година присъства на 3-дневен семинар в Брюксел, на който се разискваха особеностите на мултинационалната собственост върху недвижими имоти. Тазгодишният семинар в Атланта беше по международно право. Не беше най-добрият начин да прекара два дни, но той се беше трудил упорито, за да стане адвокат, и не искаше лицензът му да изгори.

Втората причина беше лична. Гари беше проявил желание да прекарат заедно празниците за Деня на благодарността, защото излизаше във ваканция, а бившата му съпруга Пам реши, че едно пътуване в чужбина е добра идея. Той остана доста учуден от съгласието й, но нещата се изясниха миналата седмица, когато тя му звънна в книжарницата, която държеше в центъра на Копенхаген.

— Гари е бесен и задава много въпроси — съобщи Пам.

— Такива, на които нямаш желание да отговаряш?

— По-скоро такива, чиито отговори ще ми причинят болка.

Тази декларация беше доста мека. Защото само шест месеца по-рано тя, отново по телефона, му бе нанесла жесток удар, признавайки, че Гари не е негов син, а плод на кратка извънбрачна връзка преди шестнайсет години.

А сега му беше казала, че и момчето е нещастно. Малоун можеше да си представи какво изпитва, тъй като самият той беше смазан.

— И двамата не бяхме светци, Котън.

Пам обичаше да му напомня тази истина, сякаш той можеше да забрави обвиненията, че бракът им се бе разпаднал единствено заради неговите изневери.

— Гари иска да знае кой е истинският му баща.

— Аз също.

Тя обаче упорито отказваше да му даде каквато и да било информация по въпроса.

— Той няма нищо общо, защото е чужд на всички ни. Точно както жените, с които си бил ти. Не желая да отварям тази врата. И никога няма да го направя.

— Защо тогава си казала на Гари? Нали се разбрахме да го направим заедно в подходящо време?

— Знам, знам. Грешката беше моя, но трябваше да се случи.

— Защо?

Тя не отговори, а той разбираше защо. Пам обичаше да държи нещата в свои ръце. Всички неща, винаги. А тук нямаше как да го направи. Никой не можеше да го направи.

— Той ме мрази — промълви тя. — Виждам го в очите му.

— Защото си преобърнала живота му.

— Днес каза, че може би ще избере да живее при теб.

— Но ти знаеш, че аз никога няма да се възползвам от това, нали?

— Знам. Грешката е моя, а не твоя. А той направо е бесен. Може би една седмица с теб ще му помогне да се успокои.

Малоун бързо откри, че обичта му към Гари изобщо не е намаляла, поради факта че във вените му не тече кръвта на фамилията Малоун. Същевременно не се заблуждаваше, че не му пука от този факт. Бяха изминали цели шест месеца, но истината продължаваше да боли.