Читаем онлайн «Геомант»

Йън Ървайн Геомант Кладенецът на ехото #1

На Саймън

Благодаря на Ерик, Саймън и Ангъс за забележките относно ръкописа, на моя агент Селва Антъни, на Кати Ларсен, Джанет Раунджак, Лора Харис и всички прекрасни хора от отдела по продажби в Penguin Books, както и на неуморния редактор Кей Ронай.

Том I: Бягството

(обратно)

Част първа Занаятчия

Едно

Цялата фабрика кънтеше от яростта на надзирателя й — Тиан бе осведомена за приближаването му още преди въпросният да е преполовил пътя си. Врати биваха разтваряни с ритник-трясък, грозни ругатни прогонваха замоталите се на пътя му работници, чуваше се и онова специфично издрънчаване, издавано от острието на меч, блъскано по мебели.

— Къде по дяволите е Тиан? — ревеше той. — Този път здравата е загазила.

Желанието й да се скрие бе унищожително — и също така напразно. Тя отново се приведе над тезгяха си и заработи по-съсредоточено. Каква ли грешка бе допуснала? До този момент никога не бяха възниквали проблеми с работата й.

Вратата на кабинката й бе грохотно разтворена, за да направи път на надзирател Грист, чиято гръд се повдигаше тежко. Едър, потен мъж, вонящ на чесън. Между копчетата на ризата му надничаха косми.

— Какво ти има, Тиан? — кресна надзирателят. — Този хедрон не работи! — Стовари кристал върху работната маса. — Това означава, че контролерът става безполезен, кланкерът застива и умират хора!

Пред лицето й бе разтърсен юмрук с големината на пъпеш.

Изквичавайки, тя отскочи встрани. Двамата с надзирателя не се спогаждаха особено, ала никога до този момент не го беше виждала толкова ядосан. Значи положението с войната беше по-лошо от когато и да било. Тя внимателно взе хедрона — парче кварц с големината на пестника й, оформено да притежава двадесет и четири страни.

— Функционираше напълно, когато го приключих. Контролерът у теб ли е?

Беше. Него Грист постави на плота внимателно, защото все пак си имаше работа с деликатно психомеханично устройство — рожба на прецизна изработка, с която дори скрутаторски часовникар би се гордял. Контролерът приличаше на метален октопод. Двадесет и четирите му пипала изникваха от кошница вплетена мед и наслоено стъкло.

Тиан вложи хедрона и стисна медальона, окачен на шията й, при което се почувства малко по-добре. Извика съответното движение в ума си и докосна индикатора до едно от металните пипала. То се разгърна, сви се, а после ритна по жабешки.

— Това вече е друго нещо — каза Грист и се приведе по-близо.

Тиан се отдръпна, за да избегне вонята му. Надзирателят не разбираше. Това не беше и една стотна от потенциалната реакция, която би трябвало да покаже контролерът, за да може да функционира в ходеща бойна машина — кланкер, според общоприетото название. Освен това кристалът почти не излъчваше аура. Нещо определено не беше наред. Тя си представи ново движение. Отново жабешката конвулсия. Смръщена, Тиан опита за трети път. Сега пък изобщо не последва реакция. Останалите пипала също отказаха да реагират. Аурата изчезна съвсем.

— Хедронът замина. — Тя нервно стисна медальона си. Една от страните на кристала блесна под светлината на лампата. — Не разбирам. Какво е правел кланкерът? Опитвал се е да изкатери нанагорнище?

— Угаснал е на няма и петнадесет левги от Тикси! — тросна се Грист, изтегли ръждив меч и се плесна с него по бедрото. Извличаше удоволствие от сплашването. — Последните два контролера, изработени от теб, също дефектираха. Насред бойното поле.

По кожата й плъзнаха тръпки. Дефектен контролер не беше напускал фабриката в продължение на двадесет години.

— К-какво е станало? — прошепна тя.

— Никой не знае. Но това са два безценни кланкера и двадесет войника. Погубени заради твоята немарливост, занаятчия.

Тиан опипом намери табуретката си и седна. Двадесет души мъртви. Ужасът я бе вцепенил. В работата си тя никога не допускаше грешки. Какво се беше объркало?

— Искам… искам да говоря с един от операторите.

— Единият е бил разкъсан от лиринкс, вторият се е удавил. Не зная за третия. Когато скрутаторът научи…

Тиан потръпна.

— У теб ли са останалите два контролера? — тихо попита занаятчията.

— Как да са у мен? — озъби й се Грист. Езикът му бе пожълтял от дъвканата нига: наркотик, използван от войниците срещу умора и студ. Това обясняваше вонята. Вероятно надзирателят бе хрупал чесън, за да прикрие миризмата на наркотика. — Първият кланкер е бил пленен от врага, вторият е бил съборен в реката. Това е контролерът на третия. И него щяхме да изгубим, ако се беше озовал на фронта. Ги-Хад замина за Тикси, за да открие на какво се дължи проблемът. Цялата фабрика ще страда заради некомпетентността ти.

Ги-Хад, отговорникът на тази фабрика, притежаваше пълна