Читаем онлайн «Гробище за домашни любимци» 3 cтраница

ги…

Гейдж нададе писък съвсем различен от досегашното му хленчене Рейчъл побърза да го вземе на ръце, но той продължи да се гърчи в прегръдките й.

— Какво му е? — извика тя и инстинктивно го подаде на Луис, който раздразнено си помисли: „Ето предимството на лекарската съпруга — винаги, когато й се стори, че детето й умира, може да го пробута на мъжа си.“

Обезумяло бебето притискаше ръчичките си към шията си и неистово пищеше. Луис го обърна към себе си и забеляза върху шията му голяма белезникава подутина, която растеше пред очите му. Внезапно видя някакво мъхнато насекомо, уплетено в презрамките на бебешкото гащеризонче, което продължаваше безпомощно да пърха.

Ейлин, която тъкмо бе започнала да се успокоява, отново закрещя:

— Пчела! Пчела! Пчела-а-а-а!

Сетне отскочи назад, препъна се в същия камък, върху който преди малко се бе ожулила, падна на земята и отново се разрева от изненада, болка и страх.

„Струва ми се, че полудявам! — удивено си помисли Луис. — Йо-хо-хо!“

— Направи нещо, Луис! Не можеш ли да му помогнеш?

— Трябва да се извади жилото — провлачено изрече някой зад тях. — Тъй се прави — измъква се жилото и се слага малко сода за хляб върху болното място… след миг подутината изчезва.

Непознатият говореше на диалект, характерен за обитателите на щата Мейн и в умората и объркването си Луис едва успя да разбере смисъла на думите му, които му прозвучаха като чужда реч.

Обърна се и видя старец, който навярно наближаваше седемдесетте, но изглеждаше доста як и здрав. Беше облечен в работен гащеризон и синя, отворена риза, която откриваше силно набръчканата му шия. Лицето му бе обгоряло от слънцето, а от устата му стърчеше цигара без филтър, която внимателно изгаси с два пръста и пъхна в джоба си, когато Луис вдигна поглед към него. Сетне протегна ръка и закачливо се усмихна. Усмивката му мигновено се понрави на Луис, който по принцип трудно се сприятеляваше с непознати.

— Няма аз да те уча, а, нали, докторе? — каза старецът. Ето как Луис се запозна с Джъдсън Крендъл, комуто бе съдено да замести баща му.

(обратно)

3

Старецът заяви, че живеел в отсрещната къща и когато ги видял да пристигат, дошъл да провери дали имат нужда от помощ в „таз каша“, както се изрази той.

Джъд Крендъл се приближи към Луис, който държеше бебето на рамото си, внимателно огледа отока и протегна дебелите си, изкривени пръсти. Рейчъл понечи да запротестира — ръката на стареца изглеждаше непохватна и голяма почти колкото главата на детето, — но преди да се намеси, пръстите на стареца се стрелнаха напред със сръчността на фокусник, в чиито ръце карти и монети магически изчезват и се появяват. След миг жилото на пчелата се озова в дланта му.

— Големичко е — отбеляза той. — Може да не спечели медал, но положително заслужава утешителната награда.

Луис избухна в смях.

Крендъл отново го изгледа със закачливата си усмивка и промълви:

— А-ха, жестоко е, нали?

— Какво казва той, мамичко? — учудено попита Ейлийн и Рейчъл също се разсмя. Луис си помисли, че се държат ужасно невъзпитано, но изведнъж усети, че непознатият не се обижда. Крендъл измъкна от джоба си пакет „Честърфийлд Кингс“, пъхна цигара в ъгълчето на обградената си от дълбоки бръчки уста и доволно поклати глава, докато наблюдаваше усмихнатите им лица. (Дори бебето гукаше, забравило болката от ужилването.) Сетне сръчно драсна клечка кибрит върху нокътя на палеца си. „Старите хора знаят различни номера — помисли си Луис. — Малки хитрини, но някои от тях са изключително ефикасни.“

Той престана да се смее и подаде ръка на стареца, като продължаваше да държи подмокрилия се Гейдж.

— Приятно ми е да се запознаем, мистър…

— Джъд Крендъл — отвърна непознатият и се здрависа. — предполагам, че вие сте докторът.

— Да. Казвам се Луис Крийд, а това са жена ми Рейчъл и дъщеря ми Ейлийн. Ужиленото дете се нарича Гейдж.

— Драго ми е — каза Крендъл.

— Да не си помислите, че ви се присмиваме. Просто… сме ужасно уморени — промълви Луис, сетне отново го напуши смях, защото „уморени“ бе меко казано — всъщност му се струваше, че ще припадне от изтощение.

— Много естествено — каза Крендъл и поклати глава, сетне погледна Рейчъл и предложи:

— Елате у дома заедно с децата, мисис Крийд. Ще сложим сода върху подутината и тя веднага ще спадне. Сигурен съм, че жена ми умира от нетърпение да се запознае с вас. Последните две-три години не излиза, краката й са схванати от артрит.

Рейчъл въпросително погледна Луис, който й кимна.

— Много мило от ваша страна, мистър Крендъл — прошепна тя.

— О, викайте ми просто Джъд — прекъсна я старецът.

Внезапно дочуха клаксона на кола, чийто мотор забавяше оборотите си, сетне голям син товарен камион зави по алеята и тромаво се заклатушка към къщата.

— По дяволите, още не съм намерил ключовете! — възкликна Луис.

— Не се притеснявай — намеси се старецът. —