Читаем онлайн «Сребърна приказка» 165 cтраница

се обърна към нея.

— Моят път е отворен само през зимата, но когато е така, ще я водя винаги, щом пожелае: това задоволява ли те?

— Стига зимата изведнъж да не изчезне, когато не искаш да я доведеш! — отговори язвително майка ми. Внезапно ми се прииска да се разплача и да я прегърна, но в същото време бях толкова щастлива, че можех да запея на висок глас и когато той пак ме погледна, взех ръката му в своята.

Оженихме се две седмици по-късно; малка сватба в същата малка къща, но баба ми и дядо ми дойдоха от Висня с равина в каляската на херцога и донесоха със себе си подарък — високо сребърно огледало в златна рамка, което ни изпращаха от Корон. И мъжът ми държеше ръката ми под сватбения балдахин, пи от виното с мен и счупи чашата с крак.

А в брачния договор, пред мен, родителите ми и равина, пред Ванда и Сергей като свидетели, със сребърно мастило се подписа с името си.

Но никога няма да ви го кажа.