Читаем онлайн «Ловци на момичета» 70 cтраница
над всичко това — тези невероятни сиви очи.
Невероятни.
Гледаха ме над удължените цеви на пушката и сякаш светеха и се въртяха шеметно във фанатичната радост от смъртта, която носеха в момента на убийството, в мига на истината.
Но за кого? Истината щеше да възтържествува, но за кого?
Цевите на пушката бяха две зейнали бездни, но в тях нямаше дълбочина. Под удължената синкава стомана кървавочервеният цвят на ноктите й създаваше фрапиращ и символичен контраст.
Смъртоносно червено, помислих аз. Пръстите зад тях трябваше да бъдат загорели, но не бяха. Открояваха се в своята напрегната, изопната белота и само след милиметри механизмът на пушката щеше да се задейства.
Тя каза „Майк“ и в тази единствена дума се чувстваше ненавист и копнеж, мъст и съжаление, но над всичко прозвуча тембърът на дълга, заложен твърде отдавна в едно наистина механично съзнание.
— Сбогом, скъпа — казах аз.
После се обърнах и се отправих към света отвън. И към Велда. В този миг зад гърба си чух страховития тътен — беше дръпнала двата спусъка едновременно.
(обратно)