Агата Кристи
Смърт край Нил
Еркюл Поаро #17
На Сибил Бърнит,
която също обича
да странствува по света.
ПЪРВА ГЛАВА
1
— Линет Риджуей!
— Това е тя! — каза мистър Бърнъби, собственикът на „Трите корони“, и побутна събеседника си.
Двамата мъже се загледаха глупаво, с леко отворени уста. Голям яркочервен ролс-ройс току-що бе спрял пред местната поща. Едно момиче изскочи от него, момиче без шапка, с рокля, която изглеждаше (но само изглеждаше) обикновена. Момиче със златни коси и спокойно властно лице, прелестно създание, каквото можеше рядко да се види в Молтън-ъндър-Уод.
С бърза повелителна стъпка то влезе в пощата.
— Това е тя! — повтори мистър Бърнъби и прибави с нисък, почтителен глас: — Милиони има тя… Ще изхарчи хиляди за това място… Тук ще има плувни басейни и италиански градини, и бална зала, а половината от къщата ще бъде съборена и построена наново…
— Парите ще потекат след нея в града — каза приятелят му. Беше мършав и одърпан човек, тонът му бе завистлив и неприятен.
— Да, това е голям шанс за Молтън. Голям шанс наистина. — Той изглеждаше твърде доволен, като прибави: — Трябва само да ни се помогне и ще се изправим на крака.
— При сър Джордж беше друго — каза събеседникът му.
— Конете бяха причината за всичко — отговори снизходително другият.
— Никога не е имал късмет.
— Колко взе за имението?
— Чисти шейсет хиляди, така чух.
Мършавият мъж подсвирна. Мистър Бърнъби продължи триумфално.
— И казват, че тя ще изхарчи още шейсет хиляди, преди да привърши всичко!
— По дяволите! — каза мършавият. — Откъде ще вземе толкова пари?
— От Америка, както чух. Майка й била единствената дъщеря на някакъв милионер. Съвсем като във филмите, нали?
Момичето излезе от пощата и се качи в колата. Мършавият я проследи с поглед, докато отмина, и промърмори:
— Някак си всичко не е както трябва. Пари и външност — това е прекалено! Ако едно момиче е толкова богато, то няма право да бъде и красиво. А тя е очарователна… Има всичко. Не е справедливо…
(обратно)
2
Откъс от светската хроника в „Дейли Благ“:
„Сред тези, които вечеряха в «При леля ми», забелязах красивата Линет Риджуей. Тя беше с Джоана Саутууд, лорд Уиндълшъм и мистър Тоби Брайс. Мис Риджуей, както е известно, е дъщеря на Мелхюш Риджуей, който се ожени за Ана Харц. Тя наследява от дядо си Леополд Харц огромно богатство. Прелестната Линет е сензацията сега и се говори, че годежът й ще бъде оповестен скоро. Безспорно лорд Уиндълшъм изглеждаше много влюбен.“
(обратно)
3
Джоана Саутууд каза:
— Скъпа, мисля, че всичко ще бъде прекрасно!
Тя беше в спалнята на Линет Риджуей в Уод Хол. От прозореца се откриваше изглед към градините и гористата околност, потънала в сини сенки.
— Доста е хубаво, нали? — каза Линет и се облегна на прозореца. Лицето й бе възторжено, изпълнено с живот и енергия. До нея Джоана Саутууд изглеждаше някак невзрачна — висока, тънка, двадесет и седем годишна жена с издължено умно лице и капризно извити вежди.
— И си направила толкова много междувременно! Нае ли много архитекти и работници?
— Трима.
— Как изглеждат архитектите? Мисля, че никога не съм виждала архитект.
— Съвсем добре. Открих, че са твърде непрактични понякога.
— Скъпа, но ти бързо си се справила с всичко. Ти си най-практичното същество.
Джоана взе една перлена огърлица от тоалетната масичка:
— Предполагам, че са истински, нали, Линет?
— Разбира се.
— Знам, за теб е „разбира се“, мила моя, но не и за повечето хора. Скъпа, но те наистина са фантастични, така прекрасно подбрани. Сигурно струват цяло състояние!
— Малко простеят, не мислиш ли?
— Не, не, съвсем не, толкова са красиви. Колко струват?
— Около петдесет хиляди.
— Каква чудесна сума! Не те ли е страх, че ще ги откраднат?
— Не, винаги ги нося, а и освен това са застраховани.
— Нека да ги понося до вечерята, може ли, скъпа? Ще бъде толкова вълнуващо за мен!
Линет се засмя.
— Разбира се, както искаш.
— Знаеш ли, Линет, наистина ти завиждам. Ти просто имаш всичко. На двадесет години си, напълно независима, с много пари, чудесна външност, превъзходно здраве. Дори си и умна! Кога ще навършиш двадесет и една години?
— Следващия юни. Ще дам голямо празненство в Лондон по случай пълнолетието си.
— И тогава ще се омъжиш за Чарлз Уиндълшъм? Всички ужасни клюкари от пресата са страшно развълнувани от това. А той наистина е много влюбен.
Линет сви рамене.
— Не знам. Не знам дали изобщо искам да се омъжа за когото и да било.
— Скъпа, колко си права! Животът е съвсем различен след женитбата, нали?
Телефонът рязко иззвъня и Линет отиде да вдигне слушалката.
— Ало? Ало?
Гласът на иконома й отвърна:
— Обажда се
